|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕЛИЧЕСТВЕНАТА ЕПОПЕЯ ЗА СТАЛИНГРАД Борислав Гърдев Обръгналият на съветски военни филми роден зрител вероятно ще погледне с недоверие към епоса на Жан-Жак Ано "Враг пред портата" и е твърде възможно дори да го пропусне. Това би бил един фрапиращ пропуск, тъй като и с недостатъците си "Враг пред портата" е едно от събитията на годината. Той направи впечатление още на фестивала в Берлин, бе приет добре у нас в киносалоните, като се предполага, че ще събере фенове и пред домашното видео. Определен като "ярка драматизация на една от най-мащабните повратни точки в историята", творбата на Ано печели със своята обхватност, неподправен драматизъм и с правдиво пресъздадената смъртоносна схватка в разрушения Сталинград през есента и зимата на 1942 година. В това отношение Жан-Жак Ано дори се конкурира със Спилбърг ("Спасяването на редник Райън") и е много по-добър от съветските си предшественици от типа на Юрий Озеров ("Сталинград"). Ако и да е правен от французин с германски пари и американски разпространител, "Враг пред портата" е завладяващо зрелище с универсално послание. Ано представя войната като известно зло и средство за дехуманизация на индивида. Той внимателно и убедително акцентува на "окопната правда" (стълкновението е представено през погледа на редовия войник и офицер, превърнати в пушечно месо и за германската, и особено за съветската военна машина), маневрира между ефектните батални схватки и интимното битие на героите си, за да превърне една от най-кървавите битки на миналия век в съревнование и двубой на честта между двама суперснайперисти - Василий Зайцев (Джуд Лоу) и майор Кьониг (Ед Харис), които според партийната пропаганда на болшевиките и нацистите са олицетворение на героичната епоха. За да бъде драмата не така суховата, постановчикът вмъква неизбежният любовен триъгълник - Зайцев - Таня (Рейчъл Вайс) - комисарят по пропагандата Данилов (Джоузеф Файнс). В интерес на истината, той не дразни и дори изпълнява удачно своите функции, но присъства в сюжета като кръпка, подобно на демонично-плакатния Хрушчов (Боб Хоскинс), който се знае, че не се е подвизавал в Сталинград, но се появява във филма като маниакално-деспотичния знак на тоталитарната система. Обвиненията, че Жан-Жак Ано и неговият екип (оператор Робер Фрес, художник Волф Крьогер и композитор Джеймс Хорнър) са подходили фриволно към темата, не издържат на сериозна критика. Зайцев е действително съществувал персонаж, подвигът му е разкрит с нужния респект и уважение, актьорският екип се справя безупречно със задачите си, а на нас ни остава само да акламираме поредния успех на един от най-видните творци на световното кино - Жан-Жак Ано. ОРИГ. ЗАГЛАВИЕ - Enemy at the Gates!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
© Борислав Гърдев |