"ДОБРИЯТ ПАСТИР" НА ДОБРИЯ ДЕ НИРО

Борислав Гърдев

web

Франсис Копола е помогнал на Робърт де Ниро да заснеме своя опус магнум. Най-добрият филм в кариерата му като актьор и режисьор. За потенциала си на постановчик де Ниро намекна още с прекрасната си елегия за гангстерския свят, видян през очудения поглед на едно дете в "Приказка от Бронкс", но сега вече демонстрира висша класа. Той просто иска да докаже, че след като е достигнал върха на актьорското майсторство, му остава предизвикателството да се реализира и като значим режисьор-постановчик.

Успял е. Явно е научил достатъчно от плеядата киномайстори, с които е работил.

В случая за заснемането на "Добрият пастир" Копола му съдейства не само като продуцент. Той е и примерът за подражание, който де Ниро следва, за да ни убеди, че може да направи филм, сравним с шедьоврите на големия Франсис - като трилогията "Кръстникът" например.

Безценен опит е усвоил Робърт де Ниро и от покойния Серджо Леоне, с когото засне една от легендарните си роли на Нудълс в "Имало едно време в Америка".

Сега, когато, победил раковото си заболяване, е зад камерата на големия Робърт Ричардсън и разполага с превъзходния сценарий - истински кинороман на Ерик Рот, той се опиянява да разказва подробно, сочно, увлекателно, с внимание към сюжетните разклонения и убедителна трактовка на всеки един от персонажите в неговото епично и драматично платно. То най-общо е посветено на света на шпионажа и разглежда израстването на един от асовете на ЦРУ Едуард Уилсън от млад и наперен студент, член на тайното общество "Череп и кости", до ръководител на контраразузнаването на САЩ в един отрязък от близо четвърт век, обхващащ в едри контури времето на Втората световна и последвалата я студена война до 1963 г.

В този смисъл "Добрият пастир" не е само сага за началото на ЦРУ, както пише в рекламните анонси. Вярно, той отдава заслуженото на далновидността на Рузвелт и Труман да създадат агенция за разузнаване и шпионаж, съизмерима с най-доброто в света, т.е. Англия и СССР, но както във всяко представително произведение на филмовото изкуство, и тук утвърждаването на една институция е пречупено през съдбите на хората, които буквално се вграждат в нея.

Светът на "Добрият пастир" е свят на тайни контакти, на лицемерие и потискане на истинските човешки чувства, на страх, съмнение, кариеризъм, пресметливост и упорито преследване на поставените цели. Той е студен, жесток, коварен, безмилостен. В него има място за стратегии и сделки, но не и за живот, характерен за средностатистическия гражданин. Затова и всеки от героите на "Добрият пастир" - от ген. Уйлям Съливан, добрият пастир и вербовчикът на Уилсън, до самия него и сина му Томас, е по своему нещастен и ограбен от двойствения живот, който е принуден да води, посветен на свирепите битки на невидимия фронт, които неизбежно разрушават естествените връзки сред приятели и любими.

Рицарите на ЦРУ, пък и на КГБ в лицето на Одисей, са самотни, душевно опустошени единаци, които са изцяло продукт на студената война и фобиите й и които в един нормален свят просто не могат да съществуват. Това демаскиране на света на шпионажа е свидетелство за безкомпромисната зрелост на постановчика, който е сред малцината американски кинематографисти (сещам се още само за "Сириана", 2005 на Стивън Гейгън), дръзнал да каже горчивата истина за миналото на щатските тайни служби, лишавайки го от ореола на митичната непогрешимост като защитници на националната сигурност. Това е много сериозна заяка за достоверност в творчески и граждански план и прави чест на легендата на Холивуд, че все пак се решава на подобен ход. Очаквам с нетърпение реакцията на "Мосфильм".

"Добрият пастир" е прецизно конструиран и безупречно заснет киноспектакъл. Независимо от елефантския си мащаб от близо три часа, той се гледа с удоволствие и с такъв интерес, с който навремето поглъщахме първите гангстерски саги на Копола и Дамяно Дамяни у нас. Филмът е пример за образцова режисура, подчинена на следвания замисъл и на перфектното водене на актьорите, които в този филм създават едни от най-добрите си роли. Самият Робърт де Ниро, който беше омръзнал с еднотипните си изяви на обиден застаряващ мачо, се представя на ниво в епизодичната си изява като ген. Уйлям Съливан. От останалите звезди приятно изненадват Алек Болдуин като Сам Мърач, Киър Дълия като сенатор Джон Ръсел старши, Уйлям Хърт като корумпирания шеф Филип Алън и Джо Пеши като Джоузеф Палми. Позабравеният Майкъл Гембън впечатлява в ролята на достолепния и жертван д-р Фредерикс. Някогашната обещаваща знаменитост Тимоти Хътън получава шанс за реанимация на кариерата си като Томас Уилсън, Били Крадъп е много добър в образа на Арч Къмингс, а като сянката на Едуард Уилсън Рей Брако през целия филм се носи сякаш безплътният Джон Тортуро. Олег Стефан се старае да придаде харизматичен облик на митичния агент Одисей, а Мат Деймън е неузнаваем като Едуард Уилсън - вглъбен, предпазлив, съсредоточен и умело прикириващ измъчващите го чувства.

Изключително приятно изненадва Анжелина Джоли. Никакъв сексапил и никаква фатална изкусителност няма в нейната Клоувър Ръсел. Тя най-после получава шанс да представи непосредстевно и достоверно драматичната съдба на една обикновена жена, произхождаща все пак от аристократичната прослойка на Америка. Нейната Клоувър - Маргарет е най-голямата жертва в епоса на де Ниро, тъй като остава предана на семейството си 22 години, а получава в замяна съпружеска изневяра и провалена сватба на сина си, и двамата служители на ЦРУ!

"Добрият пастир" е свидетелство за безспорното постановъчно майсторство на Робът де Ниро. Вярно, в битката за "Оскарите" той загуби, но самият факт, че бе номиниран е похвален за академиците, решили да поощрят по своему щедрия талант на де Ниро.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2007, № 2 (87)