"ДИВОТО ЗОВЕ" И ХАРИСЪН ФОРД

Борислав Гърдев

web

Гледах "Дивото зове" без специална нагласа и споделям откровено, че останах доволен от крайния резултат.

Да, това е осма екранизация на легендарната сага на Джек Лондон от 1903 г., разказваща за златната треска в Канада и Аляска от 1896 г. и за великата северна епопея, в която авантюристи от цял свят полудяват да търсят злато и да станат богати.

Да, зная, че Бък е компютърно генерирано куче, зад което се крие актьорът Тери Нотъри и че изглежда по-добре на снимка, отколкото в движение.

Да, филмът се различава от книгата и за пуританите литератори вероятно е неприемлив.

Но е заснет с изящество от Януш Камински, постановчикът Крис Сандърс е вложил душата си в неговата реализация - а той е сценаристът на класиките "Аладин" (1992), "Цар Лъв" (1994), "Мулан" (1998) и "Лило и Стич" (2002), музиката е на Джон Пауъл ("Шрек", 2001, "Превъзходството на Борн", 2004). Филмът грабва сърцата ни и най-важното - връща на екран чистата емоция от досега до Голямото приключение и Голямата мечта - да си свободен, слят с природата и да откриеш богатството, за което е мечтал сина ти.

Признавам, че нямам възражения и към каста - всеки от поканените актьори - при това за възловите роли, си е на мястото - Омар Си - Перо, Кара Джи - Франсоаз, Брадли Уилфорд - Милър, но над всички се откроява с величествената си осанка и брада на светец Харисън Форд - Джон Торнтън, който като опитен водач изтегля продукцията на гърба си, превръщайки я в събитие и желан за гледане спектакъл.

Наблюдавах играта му от първата до последната минута - премерена, естествена, непринудена, премислена - изява на голям майстор и национален капитал, който знае какво може и как да го даде на публиката, а що се отнася до дуета му с кучето - тук трябва да се разкриват тайни от кухнята на продукцията - докато се стигне до това съвършено сътрудничество, постигнато с къртовски труд и много тренировки, но и да си припомним, че Форд стои добре в компанията на космати партньори - справка Чубака и "Звездни войни" (1977) на Джордж Лукас.

Всъщност тази зимна приказка въздейства именно защото е умело разказана на екран и тъй като събужда страстта към позабравените старомодни приключения, които обикновено свързваме с имената на Джек Лондон, Майн Рид, Фенимор Купър и Карл Май.

Трае само 100 минути, гледа се на един дъх и ти припомня романтиката от младостта, когато си имал мечти и си бленувал за своята голяма и пълна с опасности и героизъм експедиция...

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.02.2020, № 2 (243)