"ДИВИ И ЩАСТЛИВИ" - НОВ БЪЛГАРСКИ ФИЛМ

Борислав Гърдев

web

"Диви и щастливи" се очертава да е зрителският фаворит за български филм на 2019 г. Това не е случайно, тъй като и предишният филм на Мартин Макариев "Привличане" от миналата година напълни салоните.

Следя отдавна развитието на българското кино, зная какво означава в името на патриотизма да си самотен в залата на поредната шумно оповестена премиера и ценя постигнатото от Макариев. Той знае как да снима кино, какво иска да види на екран зрителят у нас и умело му го поднася. Не е привърженик на философските прозрения и на трудно смилаемото авторско творчество, което се гледа с усилия само от роднините на авторите им.

Макариев предлага нещо друго - добре разказано жанрово зрелище - мелодрама или трагикомичен екшън, заснето стегнато, динамично, атрактивно и поднесено като лъскав и привлекателен продукт.

Ще го обвините в провокативен комерсиализъм. Защо? Какво кино се гледа сега - не само у нас, а и по света - стегнато, комерческо, динамично. Каквото открай време ни дава Холивуд. И ние ли трябва да вървим по този път? Не казвам, че всички режисьори у нас ще го следват, но отбелязвам, че ми е все по трудно да се измъчвам с негледаеми родни продукции, които имат претенциите да са някакво изкуство и парадират със своите фестивални отличия... А като знам, че се харчат държавни пари, просто ми става лошо.

"Диви и щастливи" го проследих в пълна зала и усетих какво означава автентична и неподправена зрителска реакция. Такова щастие не съм изпитвал от времето на "Маргарит и Маргарита" и "Възвишение". Притесненията ми, че ми се поднася някакъв побългарен римейк на "Телма и Луиз" (1991) на Ридли Скот, не се оправдаха. Влияние от незабравимия шедьовър има, но "Диви и щастливи" съвсем не е плагиат или компилация.

Борислав Захариев е написал интересна, вълнуваща, човешка история за две обикновени жени - Боряна и Мила, които искат да променят живота си, да бъдат други, щастливи. Вярно е, че се забъркват в поредица от бъркотии и произшествия, но на финала изстрадват амбицията си да водят нов живот. В който Мила ще намери личното щастие в лицето на приличен английски мъж, доживявайки издаването на първия си роман, а Боряна ще продължи да търси място под слънцето, очаквайки своя шанс.

Филмът се гледа с интерес. В него обратите следват непрекъснато един след друг, има зашеметяващи каскади - първото измъкване от полицейската проверка, изскубването от Донев в царевичната нива и особено преследването по алеите на варненския крайбрежен център с мотопед. Похитителките са гонени с коли и вертолет и са спипани на варненското летище минути преди да се измъкнат от българското правосъдие на път за Мексико, но по важното е, че през всичките два часа екранно време екшънът не поглъща, а е подчинен на човешката история, на перипетиите и метаморфозите, които преживяват основните персонажи.

Спектакълът е заснет със замах от Андрей Андреев - в София, Търново - ще познаем Градската галерия, превърната в луксозен хотел, в който младоженския апартамент струва 320 лева за нощувка, площада пред Царевец, Русе и Варна - книжарница "Сиела" във Фестивалния комплекс и булевард "Приморски", където се вихри поредната гонка, с вкус и стил, с въображение, иновативност и достатъчно средства - бюджетът е наистина царски щедър от 2 млн. долара, през цялото време се стеле музикален килим от популярни родни шлагери, вкл. на Емил Димитров и Васил Найденов, а това неизбежно се харесва на публиката.

В добавка са ангажирани всички актуални наши звезди - от Луиза Григорова - Мила, Яна Маринова - Боряна и Александър Сано - инспектор Донев, до Асен Блатечки - бившият на Боряна - Неделев, Калин Врачански - шофьорът Васил, Койна Русева - рецепционистката в хотела, Явор Бахаров - Цветан, Теодора Духовникова - съпругата на Цветан, и Христо Петров - Ицо Хазарта, чиято лимузина е конфискувана от двете фурии, малко след като той произнася култовата фраза - "Абе, вие курви ли сте?".

В добавка има и солидно британско присъствие - Базил Айденбенц - Мартин, без да забравяме Бен Крос, изиграл с апломб неговия баща - г-н Кейн, който в случая е представител на старата поувяхнала гвардия западни звезди, какъвто е и Майкъл Медсън, на който се радвахме в режисьорския дебют на Блатечки отпреди две години "Бензин".

Цялата тази аура на "Диви и щастливи", както и обстоятелството, че половината диалог тече на английски, недвусмислено показва в какво се цели Макариев - солиден успех у нас и възможност за показ в чужбина.

И защо не?

Не е ли дошъл моментът след "Под прикритие" (2016) да имаме и кинофилм, получил нормално разпространение и публика зад граница? Нали всеки от тях се прави преди всичко за зрителя?

Ценителите на "високото изкуство" вероятно няма да харесат и ще критикуват "Диви и щастливи", подигравайки се на усилията на екипа да създаде един конвертируем продукт. Това си е тяхно мнение и няма да споря с предразсъдъците им.

Само ще ги помоля да гледат - като мен - в салон добър филм като "Далеч от брега" (2018) на Константин Бонев, който се прожектира пред един човек - като частна прожекция, за да си зададат простичкия въпрос - "Това ли е посоката на развитие?" или "Кога зрителят ще ни подкрепи?"

Подсказвам - когато сме честни с него - като Мартин Макариев и Александър Сано, който тук е не само актьор и продуцент, но и композитор, предлагаме му висококачествен зрелищен и стойностен кинопродукт, приказка с автентични емоции и забавление, от която той явно се нуждае.

Толкова е просто, нали?

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.11.2019, № 11 (240)