Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПО-ДОБРИЯТ ДЕ НИРО

Борислав Гърдев

web

Напоследък бях започнал да се съмнявам в критериите на Робърт де Ниро при избора на роли. Толкова стандартни, еднообразни и познати станаха интерпретациите му. Включително с дежурния му меланхоличен поглед, неизбежните тикове, гъгнещия глас и изтощената походка. Пък и филмите му бяха едни - “Ронин" (1998), “Запознай се с нашите" (2000), “Мъже на честта" (2000), “15 минути" (2001)... Дъното безспорно бе “Шоуто започва" (2002). Логично бе след това да настъпи обратът.

Де Ниро има благоразумието да приеме предложението на Майкъл Кийтън-Джоунс за главната роля в неговия трилър “Град край морето" (2002), с който отново доказва, че е сред най-големите асове на своето поколение.

За да спре обаче сривът, се оказа, че е важно и доверието във възможностите на постановчика, особено ако с него вече е реализиран нестандартен, но силен и свеж проект като “Животът на момчето" през 1993 година. От значение е, разбира се, и нивото на драматургията, но в конкретния случай нещата са под контрол, тъй като Джоунс е и сценарист, и режисьор.

“Град край морето"е привидно полицейска история, от тези, които гледаме всекидневно по кабелните телевизии. Разликата е не само в мястото на действието - Лонг бийч, но и в умелото превръщане на полицейското кино в емоционално-разтърсваща човешка драма за изгубената и отново възстановена връзка между баща и син, оказала се основополагаща за тъканта на филмовото повествование.

Действително интригата около ликвидирането на наркобоса Спайдър (Уилям Форсайт) е поднесена по възможно най-зрелищния начин, включително и с усложненията около убийството на партньора на лейтенант Винсънт Ламарка (де Ниро) - Реджиналд Дафи (Джордж Дзъндза) от Спайдър, като подозрението, естествено, пада върху сина на Ламарка, Джоузеф (Джеймс Франко), понеже е рецидивист и по пистолета, с който е извършено убийството, има следи от ръцете му.

Не са забравени и обърканите интимни връзки на Винсънт с бившата му съпруга Маги (Пати Липон) и настоящата му приятелка, актрисата Мишел (Франсис Макдермонд), а дори и деликатно вкараната сантиментална нишка - дядо-внук, тъй като лейтенантът трябва да се грижи и за детето на своя син от приятелката му Джина (Елайза Душку).

Основна си остава борбата за доверието и обичта между баща и син. След тяхното реанимиране се оказва, че е възможно и в разхвърления живот на Винсънт да настъпи някакъв порядък.

В “Град край морето" са ангажирани много добри актьорски сили, покриващи както втория план (с незаменимия Джордж Дзъндза), така и даващи заявка за бъдещи значими изяви (Джеймс Франко, Елайза Душку).

Те са и необходимият наркотик за де Ниро да покаже на какво е способен - особено в дуета му с Джеймс Франко ("Спайдърмен") и най-вече с Франсис Макдермонд, когато с радост откриваме, че поуморената звезда е отново във великолепна форма и е впрегнала целия си щедър артиситичен арсенал, за да създаде убедителен, правдив и въздействащ образ - от ранга на най-стойностните в кариерата му ("Ню Йорк, Ню Йорк", 1977, "Мисията", 1986, "Жега", 1995).

След което се сещам, че прецизното пресяване на предложенията е важно не само за начинаещите актьори, но и за кинолегендите. Като при тях отговорността е още по-голяма.

Вярно е - всеки иска да е под светлините на прожекторите, а и парите никога не стигат. Но това не означава, че (перифразирайки Бунюел) трябва да се проституира на снимачната площадка.

Сриването настъпва бързо, а връщането на върха е мъчителен и труден процес.

Нагледното доказателство за това е и актуалната кариера на Робърт де Ниро.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2003, № 7 (44)