Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДА СПЕЧЕЛИШ СВОЕТО ЩАСТИЕ

Борислав Гърдев

web

Прочутият режисьор Емир Кустурица малко претенциозно и предизвикателно е нарекъл последния си филм "Заветът". Тъй като той е сред любимите ми кинотворци, бе повече от ясно, че ще изгледам и новата му постановка, като преди това прегледах и мненията за нея в интернет. Този път преобладаваха негативните оценки, досущ както в родната му Босна и Херцеговина. Кустурица се изчерпва, вече не казва нищо ново, прекалява с циркаджийските си фокуси и с поомръзналите си герои-чудаци. Отново демонстрира копнежа си по някогашна Югославия, чиято еманация е Сърбия, на която пък най-верният съюзник си остава Русия...

С доста от оценките, изказани и от специалисти, и от обикновени зрители, по принцип съм съгласен, но тъй като съм и пристрастен, ще изкажа и личното си мнение. "Заветът" не е шедьовър от ранга на "Ъндърграунд" или "Баща в командировка", но това съвсем не означава, че е някакъв тежък провал за твореца. Зрелият, късният Кустурица, чувствително се отличава от онзи 30-годишен гений, който някога обърна вниманието на филмовия свят към себе си. Сега той е по-уверен в себе си, не е толкома мрачен, а дори напротив - става все по-оптимистичен, привърженик на ведрото и позитивното начало в живота, чиято директна проява е нахално увисналият финален надпис на филма му "щастлив край".

Емир Кустурица все повече обсебва като обхват и отговорност всеки следващ свой проект. А това говори, че самочувствието и нарцисизмът му не са в излишък. Осигурил си френско финансиране - той и Мая Кустурица са съпродуценти и партньори на Оливие Делбош и Марк Мисоние, той вече се изявява и като постановчик, и като съсценарист, заедно с Ранко Божич, по сюжет на Раде Маркович, но в надписите на творбата му откриваме още един родственик от клана - Стрибор Кустурица, лансиран не само като композитор, но и като изпълнител на поддържащата роля на Топуз. Така "Заветът" се оказва едно семейно предприятие, за което е необходимо да открием съответния адекватен критико-изследователски подход.

Подобно на "Животът е чудо" и тук Кустурица търси упорито дискурса на модерната приказка, обилно подплатена с фолклорно-митологични акценти, негова запазена мярка, с която той експонира винаги представата си за страстна, драматична и чувствена балканска сага, по която светът полудя омагьосан. Вярно е, че в "Заветът" сюжетът не блести с нещо оригинално - младият Цане трябва да замине по заръка на дядо си Живоин Маркович в големия град, откъдето да се върне със сувенир, иконата на Свети Никола, и булка, план, който въпреки своята амбициозна неизпълнимост накрая се оказва напълно осъществен, но и Емир Кустурица като че ли не е разчитал особено на тази добре позната фабула за инициацията и еманципацията на младия човек, който в определен момент от живота си трябва да стане самостоятелен и отговорен субект, разчитащ на собствените си сили за осъществяване на своите лични амбиции. Целта му е друга - да поднесе чувствен, ярък, динамичен и оптимистичен филм, с който да стопли сърцата на верните си зрители.

Толкова ли е съществено, че историята е известна и абсурдна и в нея се подвизават познати от другите му шедьоври персонажи като мафиотския бос или летящия вълшебник, пародия на Супермен във време на натовските бомбардировки над бивша Югославия? И какво от това, че Цане, тръгнал да продава митичната си крава, прекалено бързо попада на избраничката на живота си, Ясна, чието сърце спечелва след низ от перипетии, спасявайки от пропадане и майка й - извличайки я от оковите на гротескния злодей Байо с помощта на родствениците си братя Кривокапич?

Може да е поизтъркано и не толкова свежо, но Кустурица си е все още ГОЛЕМИЯТ майстор, за когото киното е и магия, и чиста емоция, способна да изтиска от очите ни порой сълзи. Все още и ефективно!

Този му филм трябва да се гледа от българските му колеги, за да разберат колко е важно не само да имаш екип от съмишленици, начело с мага на слънчевата камера Милорад Глушица и много прецизния монтажист Светолик Мича Заяц, но и да умееш простичко и непосредствено, но умело структурирано, да разкажеш една ефектна и зрелищна приказна история, наситена с много емоции, богата образност и универсално звучене.

Проблемът отново опира до това КАК поднасяш своя замисъл на екрана и в състояние ли си да увлечеш отново след себе си публиката. Смятам, че Кустурица напълно владее професията си и още дълго ще ни увлича със своите нестандартни замисли. А че е великолепен режисьор си личи и от работата му с актьорите. Колко свежи и запомнящи се са техните изпълнения и как всеки един от тях дава максимума от себе си! Това се отнася за безспорните звезди Александър Берчек - Жевоин Маркович и Предраг Мики Манойлович - босът Байо, за младите надежди Урош Милованович - Цане и Мария Петрониевич - Ясна, а също и за умело подплатения втори план в лицето на Милойка Андрич - майката на боса, Косанка Декич - майката на Ясна и Лиляна Благоевич - Боса.

Признавам, че "Заветът" ми достави голямо удоволствие и наслада. Съзнавам, че това не е новата сензация на Кустурица, но също така съм наясно, че е необходимият филм, който е трябвало да направи след "Животът е чудо". При това не само, за да го представи в Кан през 2007 г., а и тъй като е изпитвал дълбока вътрешна потребност от неговата реализация.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2007, № 12 (97)