Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДЖОН УЕЙН

Борислав Гърдев

web

На 26 май се навършват 100 години от рождението на една от легендите на световното кино Джон Уейн. Внушителната му фигура изпълва екрана близо 5 десетилетия, като в края на кариерата си играе достолепни роли на глави на големи фамилии - скотовъдци ("Маклинток", 1964; "Чейзъм", 1970), ръководещи стопанствата с твърда ръка и предпазващи ги от попълзновенията на крадци и мошеници.

Джон Уейн - с истинското име Марион Майкъл Морисън - сякаш е създаден за света на класическия американски уестърн, американската драма-моралите - притежава импозантна външност, впечатляваща мачистка красота, естествена непринуденост и самоувереност и свято спазва традиционните семейни и обществени ценности, без които страна като САЩ би била немислима.

Класическият уестърн на Форд, Хоукс, Виктор Маклаглен, Хенри Хатауей, Майкъл Къртис, Марк Райдъл е девствено чист като нравственост и библейски ясен и универсален в посланията си - светът е отреден на почтените и трудолюбивите, които с вяра в Бога трябва да се борят със суровите жизнени условия, за да разработят ранчото, да отгледат децата и спасят богатството си от алчните ръце на кръстосващите шайки бандити.

В тези уестърни справедливостта винаги побеждава, Джон Уейн - Херцогът, е постоянно на поста си - смел, твърд, решителен, но и уязвим в интимен план, независимо дали е шериф, рейнджър или пионер, населил Дивия Запад с предания и легенди.

Кариерата му започва прозаично като футболист. От 1928 до 1939 г. се снима в евтини уестърни на конвейр, а след доброто начало с "Голямата пътека" (1930) на Раул Уолш идва "моментът на истината", срещата с великия Джон Форд, с когото работи до 1963 г. Емблематична и сътворена с покоряваща и днес първична свежест е ролята на престъпника Ринго Кид, спасил пасажерите от нападението на войните на Джеронимо в "Дилижансът" (1939), роля, която му носи слава още на следващата сутрин след премиерата...

Благодарение на най-големите майстори на Холивуд Уейн изгражда вариращия знаков образ на грубоватия, честен и неустрашим човек от прерията. За ролята на едноокия шериф в "Истински характер" (1970) на Хенри Хатауей печели "Оскар" за главна мъжка роля. Филмите му се харесват, печелят зрителски овации и одобрение на специалистите, влизат в кинокласиката - "Седем грешника" (1940), "Тримата кръстници" (1948), "Форт Апахи" (1948), "Червената река" (1948), "Рио Гранде" (1950), "Търсачите" (1956), "Рио Браво" (1958), "Команчери" (1961), "Човекът, който застреля Либърти Валънс" (1962),"Така бе завладян Дивия Запад" (1963), "Елдорадо" (1964), "Непобедимите" (1968), "Рио Лобо" (1970), "Каубоите" (1972), "Ръстър Когбърн" (1974)...

Снима се не само в уестърни, но и в приключенски филми - "Хатари" (1961), в мелодрами - "Спокойният човек" (1952), "Светът на цирка" (1963), във военни продукции - "Пясъците на Иво Джима" (1951), "Най-дългият ден" (1962), "В опасност" (1965), в екзотични зрелища - "Варваринът и гейшата" (1958), комедии - "Барът на Донован" (1963) и в полицейски трилъри - "Бриниган" (1975).

Опитва силите си и в режисурата - играе и в двата си авторски филма главните роли, но докато за първия - "Аламо" (1960), разказващ за поражението на тексасците от мексиканската армия през 1830 г., несправедливо е обвинен в евтино патриотарство, то около втория - "Зелените барети" (1968), левичарските движения по света предизвикват невъобразими протести, творбата му е нарочена за примитивна пропаганда, едва ли не поръчана от Пентагона и обругана в специализираната преса.

Днес би било полезно да я видим и да преценим обективно дали Джон Уейн е апологет на агресията във Виетнам или историята, която експонира е по-скоро една съкровена екзистенциална драма по превъзпитанието на журналиста Колинс - Дейвид Джансън от полковник Кърби - Джон Уейн. Все пак именно "Зелената барети" е причината у нас да излезе пасквилът на Никола Кафтанджиев "Джеймс Бонд и "Зелените барети" (1973), а филмите му да не бъдат допускани на екраните ни до краха на тоталитарната власт. От това, разбира се, най-малко губи самият Уейн.

Снима се за последен път в "Стрелецът" (1977) на Дон Сийгъл, мъжествено борейки се с измъчващия го рак, не позволявайки болестта да го повали и откъсне от любимия му свят на филмовия бизнес.

Джон Уейн умира на 11 юни 1979 г. Неговият принос в развитието на седмото изкуство е оценен по достойнство от колеги и почитатели, както и от тогавашния президент на САЩ Джеймс Картър. За увековечаване на паметта му посмъртно е изсечен Конгресен медал на свободата. Сбъдва се мечтата му да бъде запомнен с най-добрите роли и с кредото си: "Той беше грозен, силен и притежаваше достойнство".

Днес са забравени политическите му възгледи, потънали са в миналото и реверансите, които някога е правил на консервативните кръгове сред американските управници като Бари Голдуотър, но остават големите филми на Форд, Хоукс, Уолш, Хатауей, Къртис, Маклаглен, в които е имал честта да участва. Остава и заветът му към младите да обичат уестърните, актуален с прозорливостта си и днес: "Никога не правете грешката да подценявате уестърните. Те са изкуство. Добрите! Защото простотата също е изкуство. Може би уестърнът не разказва с поезията на Омир, но в едно ние винаги сме по-силни от него. Никога не бихме се оставили Хектор да си подвие опашката и да избяга от Ахил. Ще има един последен изстрел."

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.05.2007, № 5 (90)