Борислав Гърдев

web

Признавам си, че не устоях на изкушението и гледах новия филм за Батман. Жертвах 152 минути от личното си време, за да остана разочарован след прожекцията.

Всъщност този филм е типичен летен хит, предназначен за младежка аудитория и с основна задача да изкарва много пари. Никой от създателите му не говори за изкуство, а само за високооктаново забавление, разработващо поредната комикс история за борбата с престъпността в митичния Готъм сити.

Уловката, за да гледам "Черният рицар" се казва "Батман в началото" отпреди 3 години и е свързана с името на Крис Нолан. Любимият ми режисьор - кой не помни шедьовъра му "Мементо" от 2000 г., вдъхна свежест на поредицата, която се беше сгромолясала след фиаското на "Батман и Робин" на Джоуел Шумахер от 1997 г.

Изведнъж Батман на Крисчън Бейл се оказа готин пич, богаташ и борец за справедливост, икономът му Алфред на Майкъл Кейн буквално му открадна шоуто с хапливите си коментари, а в добавка и легендарният Морган Фрийман като техническият гений Луциус Фокс прикова вниманието ми с нетрадиционната си изява. И тъй като екипът бе запазен за новото продължение, пък и всички се прехласваха по свръхизявата на покойния вече Хийт Леджър като Жокера, бе логично да очаквам с подчертан интерес поредната порция Батман-приключения.

Не отричам, че Нолан като сценарист и режисьор напипва важна тема за борбата с корупцията и престъпността в съвременния мегаполис, чийто нагледен пример е естествено Ню Йорк, че операторът Уоли Пфайстър е направил и невъзможното да предаде мрачната атмосфера на съдбоносната битка, гарнирайки екшъна с безкрайна поредица от престрелки и взривове, а музиката на корифеите Ханс Цимър и Джеймс Нютън Хауърд не ни остава и за миг безучастни към напрегнатата екранна драма.

Само че този път магията не се повтаря. Сюжетът издиша откъм логическа връзка и последователност, а това минира усилията на Кристофър и Джонатан Нолан да създадат отново чудо, наречено реалистичен комикс. Те постигнаха подобен ефект в "Батман в началото", но сега се оказва, че усилията им са по-скоро непродуктивни и във вихреното темпо на преследванията и стрелбите така и не става ясно примерно как оцелява прокурорът Харви Дент - Аарън Екхарт, при условие че болницата, в която се лекува, е взривена от Жокера?

Не проумявам и нескопосното отстраняване от екрана на Рейчъл Доус - Маги Гиленхал - може би, за да се създаде допълнителен драматичен ефект, така както Харви Дент според Нолан се оказва най-скъпата жертва на Жокера, тъй като се превръща в негово уродливо и отмъстително копие...

Куриозно е да поддържаш напрегнато темпо 152 минути, а да не можеш да експонираш свястна характеристика поне на основните си екранни персонажи.

Запомня ли някой изявата на Ерик Робъртс като Салваторе Марони или на Гари Олдман като Гордън? Защо имам усещането, че Крисчън Бейл повтаря постигнатото от него в "Батман в началото", а Маги Гиленхал е само едно приятно украшение към суперпродукцията. Дори находчивите изпълнения на легендите Майкъл Кейн и Морган Фрийман вече са увехнали. Кейн определено се оттегчава като секретарят на Брус Уейн Алфред, а Морган Фрийман буквално напуска компанията на Уейн, което означава и сериалът. Колкото до прехваленият Хийт Леджър мнението ми е, че в неговата интерпретация Жокера е един агресивен и самотен клоун. Той не е нито толкова зловещ, нито така ексцентрично-меланхоличен, както го пласира великият Джак Никълсън, но си признавам, че играта му е единственото ценно завоевание - дори и в тази едноизмерна плоскост - заради която си струва гледането на "Черният рицар".

Предполагам, че отвореният финал гарантира нови продължения, но лично за себе си не съм сигурен дали ще продължа да следя тази безкрайна филмова поредица, в която освен пукотевици, взривове, абсурдни измислени герои и успешни бизнес стратегии за печелене на милиони долари, като че ли няма нищо друго.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2008, № 12 (109)