ЦЕНАТА НА ЗЛАТОТО

Борислав Гърдев

web

Това ли са най-добрите филми за миналата година? - ще попита всеки уважаващ себе си киноман. Ще има изненадани, разочаровани и недоволни. Затова ще се постарая да защитя своята гледна точка максимално лаконично и коректно, отчитайки разнопосочните интереси, които винаги натежават при раздаването на "Оскарите".

2007 г. бе определено рискова и не толкова силна за щатското кино. Визирам основно стачката на сценаристите, приключила с холивудски хепиенд на 17 февруари, както и кризата на идеи, на креативни иновации, робуването на познати схеми с безкрайни повторения с преиначени сюжети, продължения и хвърляне на безумни бюджети за откровено несъстоятелни проекти. Добавям и ефективната конкуренция на интернет услугите с обмяната на заглавия от торент-тракерите, която влияе на приходите на компаниите-разпространителки и която дори и в България за кратко бе усетена през лятото на миналата година с нескопосната акция на НСБОП срещу т.нар. кинопирати.

Като цяло на пръсти се броят ценните, значими и силни сценарии, по които се снимат качествени и стойностни кинотворби. Съвсем не е случайно, че те се появиха основно между 7 септември, когато бе премиерата на "Майкъл Клейтън", и 28 декември, когато излезе "Ще се лее кръв". В пакета от стойностни и грабващи вниманието филми само опусът на братя Коен "Няма място за старите кучета" може да претендира за "Оскар" за филм, режисура, адаптиран сценарий, тъй като е заснет по романа на Кормак Маккарти, и поддържаща мъжка актьорска изява. При това - като необходим компромис, тъй като няма друго равностойно заглавие.

Веднага посочвам, че "Няма място за старите кучета" не е шедьовър. Той дори не е на нивото на "Фарго". Професионално е безупречно реализиран, но в него липсва горчиво-ироничният поглед към кървавите събития от 1980 г. в малкото погранично тексаско градче, няма го традиционният щастлив край, Злото се оказва ненаказано, персонажите са отчаяни и неразбрани единаци и съвсем естествено двубоят между Томи Лий Джоунс - Ед Том Бел и Хавиер Бардем - Антон Шайгър, е спечелен от масовия хладнокръвен убиец, а не от доброто ченге в залеза на живота си. На Бардем определено му се отдава да играе маниаци и злодеи и заслужено печели "Оскар", но не е желателно да попада в клопката на серийните убийци, която само ще минира иначе успешната му кариера за години напред.

Срещу братя Коен Тони Гилрой противопостави "Майкъл Клейтън", блестяща дисекция на американскота корпоративна система, с нейните пороци и маниакални способи за оцеляване, срещу която се изправя самотният мохикан - адвокат Майкъл Клейтън. Журито обаче преценява, че Джордж Клуни е прекалено добър и опасен за "Оскар" за главна мъжка роля, най-вече заради обществените си възгледи. Следва очакваният компенсаторен трик - партньорката му Тилда Суинтън, играеща коравосърдечната му колежка Карън Кроудър на изключителна висота, се окичва с наградата за най-добра поддържаща женска роля.

Прехваленият "Изкупление" на Джо Райт изпада от класациите, утешавайки се със статуетката за музиката на Дарио Марианели, Марион Котияр заслужено печели "Оскар" за главна женска роля - на Едит Пиаф в "Живот в розово" на Оливие Даян, прецедент от 1960 г. насам, когато София Лорен триумфира като Чезира в незабравимата "Чочарка" на Виторио де Сика, а Даниел Дей Луис като Даниел Плайнвю отсрамва Пол Томас Андерсън за неговата почти тричасова сага "Ще се лее кръв", екранизация на романа "Петрол" на Синклер Луис. А тъй като в този епос и визията е на завидна висота, напомняща шедьовъра на Джордж Стивънс и оператора Уйлям Мелър "Гигантът" (1956), е логично камерата на Робърт Елсуит да спечели жадуваната статуетка.

Шакер Капур с "Елизабет : Златният век" залага на безличното продължение на хит отпреди десетилетие и на впечатляващите костюми на Александра Бърн. Закономерно получава "Оскар" за костюми, така както съвсем заслужено Данте Ферети грабва отличието за сценографията на "Суини Тод : Бръснарят демон от "Флийт стрийт".

При чуждестранните филми академиците са още по-предпазливи. Не върви да се стимулира казахската суперпродукция "Монголецът" на Сергей Бодров. Нищо, че е за младостта на Чингиз хан, ще има засегнати, ще се отправят обвинения в популизъм и национализъм, в любувяне на кървави азиатски исторически драми.

"Катин" на Вайда също губи заради щекотливата си тема за болшевишкото насилие над полските офицери през 1940 г., а и защото режисьорът вече е получил "Оскар" за цялостно творчество през 2000 г.

"12" на Никита Михалков е още по-неприемлив избор. Ако и да е виртуозно режисиран и заснет и независимо че е екранизация - при това своеобразна, направена по руски - на класиката на Реджиналд Роуз. Не става. В нея Михалков се подиграва с демократите, пее панигерици за руския офицер, а и самата история злободневно се върти около доказване невинността на симпатично чеченско момче.

И тогава победител ще бъде Щефан Рузовицки с поредната концлагерна драма, наречена "Фалшификаторите". Това е втори категоричен успех на немскоезичното кино в рамките на две години, след миналогодишния триумф на Флориан фон Донерсмарк с "Животът на другите". Досадната и вече изтърката тема за еврейските мъчения - в Заксенхаузен, хитро е променена в австрийския филм. Нацистките жестокости са налице, немците се отнасят сурово с юдеите. Но има една малка подробност. Това не са бойци от съпротивата, а обикновени фалшификатори, предвождани от Соломон Сорович - Карл Маркович, чиято задача, поставена от щурмбанфюрер Фридрих Херцог - Давид Стризов, е да направят уникални фалшификати на британски стерлинги и американски долари, с които да се срине икономиката на антифашистките съюзници. С британските лири нещата тръгват много добре, а съвършените фалшиви долари се появяват в самия край на войната, когато вече няма смисъл от продължаване на усилията... Рузовецки бяга от моралните корективи в разказаната история. Той държи на автентичния, суров и драматичен разказ, на ансамбловата актьорска игра и на детайлното хроникиране на човешкото оцеляване, свързано със свръхусилия и неизбежните всекидневни компромиси. За него всички участници в драмата са жертви на времето и основната цел на оцелелите е колкото се може по-бързо да забравят кошмара от близкото минало.

Считам, че с този кратък филмов преглед отговарям на питането това ли са наистина най-хубавите филми за 2007 година. Личната ми позиция отчита баланса на интересите и страничните фактори, довели до посочения резултат. От тази гледна точка и аз до голяма степен се присъединявам към оценката на холивудските академици, давайки си сметка за цялата относителност и неизбежна целесъобразност, свързани с избора на наградените творби за отминалата година.

А недоволните бих помолил да се въоръжат с търпение. Може би 2008 г. ще е по-щедра към тях на неповторими филмови преживявания.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.02.2008, № 2 (99)