Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АМЕРИКАНСКИ ГАНГСТЕР

Борислав Гърдев

web

Плакат на Дългоочакваният епос на Ридли Скот и един от "Оскаровите" фаворити за тази година вече е на наш екран. Признавам си, че го очаквах с обяснимо нетърпение, тъй като през 2007 г. американското кино не ни даде достатъчно поводи за радост и творческо удовлетворение. Твърде много бяха разочарованията и издънките на водещи щатски кинематографисти, започвайки от Джоуел Шумахер и свършвайки с Майкъл Бей, Стивън Содърбърг и Куентин Тарантино, за да махнем с лека ръка и простим гафовете. Когато те нарастват в епидемични размери, във водещата световна кинематография е необходимо не само да се бие тревога, но и да се направи специален анализ за причините на провалите. Разбира се, в САЩ винаги са излизали и стойностни заглавия, дори и в най-сушавите откъм постижения години, та затова беше резонно след поредицата разочарования да очаквам реабилитацията на сериозното и голямото американско кино в лицето на "Американски гангстер" на Ридли Скот. Очакванията ми се оправдаха.

Скот е отново във върхова форма, представяйки поредния си брилянтно заснет епос, който веднага ще стане модерна класика и ще се радва на заслужен зрителски успех. Заслугата е основно на известния сценарист Стивън Зейлиън ("Списъкът на Шиндлер", "Ханибал"), превърнал драматичната история на борбата между опитния наркотрафикант Франк Лукас и коравото ченге Ричи Робъртс, описана от Марк Джейкъбсън в "Завръщането на суперлетеца", в напрегната, завладяваща и разтърсваща човешка драма, в която Доброто наистина побеждава, но едва след като Лошият решава да сътрудничи на правосъдието и да натопи ¾ от нюйоркските полицаи от отдела за борба с наркотиците, които след това закономерно попадат в затвора. Заедно с него.

Зейлиън и Скот скрупольозно пресъздват епохата на Никсън и Форд - от 1968 до 1975 г., когато Виетнамската война е използвана от харлемския трафикант Франк Лукас за търговия на едро и зарибяване на САЩ с висококачествена дрога, наречена "Синя магия", внасяна в Америка с ковчезите на загиналите американски войници и пласирана на ниска цена, с която Лукас буквално помита конкуренцията.

Разказвайки достоверно и коректно сагата по възхода и падението на чернокожия бос, Ридли Скот всъщност пласира пореднта притча за изкривената американска мечта, избуяла на мръсната, но плодородна почва на наркотърговията, дала възможност, особено след убийството на д-р Мартин Лутър Кинг, и на чернокожите да се намесят в смъртоносния бизнес и да станат равностойни конкуренти на италианските и ирландски банди, контролирали дотогава американския пазар на дрогата.

Скот разказва обстоятелствено, но не скучно, обективно и ефектно за тези бурни години, подпомогнат от камерата на Харис Савайдъс и музиката на Майк Страйтенфелд, която ни връща 30 години назад във времето на най-големия американски разлом, когато, оказва се, пак е имало ченгета - идеалисти от типа на Ричи Робъртс, събрат на Франк Серпико и Винсънт Хана, станали знакови с легендарните изяви на Ал Пачино от 1973 и 1995 г., готови не само да върнат намерените 1 млн. долара и да вкарат опасни наркотърговци в затвора, но и след това като техни адвокати, да пледират за намаляване на присъдата им от 70 на 15 години, заради сътрудничеството им с правосъдната система...

Гледайки филма, се учудих не само на неговата актуалност за нашите условия, но и си дадох ясна сметка защо борбата с организираната престъпност в България не върви. Не защото няма смели съдии и неподкупни ченгета, а тъй като законът не се прилага в цялата му строгост, понеже подземният свят и политическият ни елит са в съдбовна симбиоза. И който разкъса този омагьосан възел, ще бъде не само национален герой, но и най-вероятна жертва на реформата.

"Американски гангстер" е суров, реалистичен и почтен филм. Ридли Скот е можел да заснеме поредната магична епопея, подобна на "Кръстникът" (1972-1990) и "Имало едно време в Америка" (1984). Вместо това е предпочел документалната стилистика на "Френска връзка" (1971) и "Досие" Джо Валачи" (1972). От това филмът му печели като пластика и визия (художник Артър Макс), но и като автентичност.

Той би бил немислим като въздействие без силния си актьорски състав - блестящ както в епизодичните си изяви - Куба Гудинг младши - Ник, Арманд Асанте - Доминик Катано, Карла Гуджино - Лори Робъртс, Руби Ди - мама Лукас, така и в централните роли, където покрай голямата находка - Джош Бролин като корумпирания полицай Трупо, се извисяват монументалните фигури на Дензъл Уошингтън и Ръсел Кроу.

Кроу прави втора конгениална роля за годината, след като обра овациите ни като благородния престъпник Бен Уейд в "3:10 за Юма" на Джеймс Манголд. Като коравия и неподкупен полицай Ричи Робъртс той е още по-убедителен, следвайки в максимална степен образеца си на вдъхновение - Попай Дойл на великия Джийн Хекмън от първата серия на "Френска връзка" (1971) на Уйлям Фридкин.

Дензъл Уошингтън ни изненадва приятно. След поредица от не особено атрактивни изяви от типа на "Манчжурският кандидат" (2004) на Джонатан Деми и "Дежа вю" (2006) на Тони Скот, той отново напомня за най-добрите си години - от времето на "Тренировъчен ден" (2001) на Антоан Фукуа, когато пак с отрицателна роля - на корумпирания полицейски офицер Алонзо Харис, ни събра погледа и спечели заслужено своя първи актьорски "Оскар".

Ролята на Франк Лукас е също толкова благодарна и примамлива. Тя изисква всеотдайност и мотивирана амбициозност, каквато явно Уошингтън има, вследствие на което голямата чернокожа звезда създава поредния си знаменит образ, с който заслужено ще остане в целулоидната зала на славата. При това съвсем заслужено.

Без да робува на прекомерни амбиции и свръхзадачи "Американски гангстер" ни увлича с посланията си и след като изтекат 157-те му минути, разбираме, че сме гледали значим и завладяващ филм, по мярката на своя постановчик, с който той сякаш възвръща помръкналия авторитет на стойностното американско кино.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.11.2007, № 11 (96)