ПРИКЛЮЧЕНИЕ В АЛЯСКА

Борислав Гърдев

web

Без уговорки, "Безсъние" е сред най-добрите трилъри, произведени в последните години. Пример за качествено зрелище, зрителски фаворит, спазващ честно правилата на играта. Едновременно стряскащо натегнат и философски вглъбен. Чак да не повярваш, че е създаден в Холивуд.

Заслугата за комплексния му успех откривам в добрия кастинг на Марси Лироф и креативния риск на изпълнителните продуценти Джордж Клуни и Стивън Содърбърг, а също в талантливо написания сценарий на Хилари Зайтц и безкомпромисната режисура на Кристофър Нолан.

А това е истинският комплимент за колектива, заел се с реализацията на привидно стандартната история за полицаи и престъпници, каквито гледаме всеки ден на големия и малкия екран.

Всъщност ценното и новаторското е най-вече в интерпретацията на познатия сюжет, в умението да се бяга от клишетата и лесните решения, в желанието, най-вече на постановчика, да създаде нестандартна психологическа драма, в която проследяваме не само как добрите побеждават лошите, но и ни се поднася дискретна, но честна дисекция на феномена АМЕРИКАНСКИ ГЕРОЙ, криещ се под маската на детектива Уил Дормър.

Този филм не би бил същият, а сигурно не би бил възможен въобще, без привличането на Ал Пачино за главната роля. Печеният ветеран е абониран за роли на корави ченгета, но Уил Дормър е неговият качествен връх. Супердетективът от отдел "Грабежи и убийства" от Ел Ей носи бремето на славата си с достойнство и е вече една уморена легенда в края на кариерата си, нямаща нищо общо с оптимистичния наивитет на Серпико (от едноименния филм) или с борбената настървеност на Хана от "Жега".

Дормър успешно се адаптира към нравствения релативизъм на Америка от последните две десетилетия. За него личният успех и неопетнената репутация имат първостепенно значение.

Именно те са поставени на изпитание при разкриване убийството на 17 годишната Кей Конъл в риболовната столица на Аляска - Найтмют.

Както в класическите опуси на Хичкок, камерата на Уили Фостър внимателно опипва снежно-ледената фактура на задрямалото селище, обхожда улиците и кръчмите и настойчиво прониква в душевността на всеки от основните участници в драмата. Сценаристката Зайтц прибягва до още един хитроумен, но много ефективен ход - при преследването на убиеца в мъглата на океанския бряг Дормър по погрешка убива своя партньор Хап Екарт, с когото имат стари сметки за уреждане, вследствие на което търсенето на престъпника при него се съчетава с умелото прикриване на нелепата му простъпка.

Това го довежда до мъчителна морална криза, особено след като разбира, че килърът, местният автор на второразредни кримки Уолтър Финч (Робин Уйлямс), е свидетел на прегрешението му.

Тъкмо нравствените терзания на Дърмър, пресъздадени неподражаемо правдиво от Ал Пачино, са най-ценният капитал във втората половина на "Безсъние". Възпитаникът на "Актърс студио" обогатява персонажа с проникновено отработени детайли (уморен дрезгав глас, блуждаещ поглед, обща отпадналост от дългото, продължило 6 денонощия безсъние, инертно тяло), които привидно свидетелстват за очевиден регрес на детектива, за да бъдем отново преметнати по хичкоковски на финала, когато Уил Дормър все пак изкупва своята вина пред непокварената си колежка Ели Бър (Хилари Суонк), като с цената на живота си застрелва Финч.

В "Безсъние" важното е не атрактивната интрига, а пълноценното претворяване на човешките характери. В тази насока Пачино прави поредното си гениално превъплъщение.

Достойна негова партньорка е Хилари Суонк - амбициозна, млада и неподкупна, която доказва, че не случайно е носителка на "Оскар" за "Момчетата не плачат". Интересна багра с присъствието си внася Мартин Донован като заподозрения Ранди Стац, а Робин Уйлямс напомня за най-добрите си години с темпераментно премерена игра, с каквато стана голяма звезда в "Добро утро, Виетнам!", "Мисис Даутфайър", "Пробуждане" и "Добрият Уил Хънтинг".

Ако и да не парадира с непомерни амбиции, творбата на Кристофър Нолан е майсторски направена и е поредното доказателство за здавословния статус на хубавия американски филм, гледан с удоволствие и без предразсъдъци по света и у нас.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.11.2002, № 11 (36)