Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АДМИРАЛЪТ В ЛЮБОВ И ВОЙНА

Борислав Гърдев

web

"Адмиралъ" (2008), реж. Андрей КравчукРуското кино продължава да ме изненадва. Преди три години написах обзорна статия за най-добрите руски хитове и между тях посочих и "Италианец" на Андрей Кравчук, който имаше дори официална американска премиера и се смяташе за официалната "Оскарова" кандидатура. Не е случайно, че именно Кравчук, автор и на сериала "Господа офицери" (2004), даващ поредната атрактивна трактовка на чеченската война, след едногодишен кастинг и двегодишна постпродукция се решава да пусне на екран на 6 октомври 2008 г. най-амбициозния руски игрален филм, сравняван с "Титаник" (1997) на Джеймс Камерън и с "Война и мир" (1966) на Сергей Бондарчук. Филм, направен със замах и изключителна взискателност към всеки детайл от бурната епоха 1916-1920 и струващ 16 милиона долара...

Признавам, че темата за Александър Василиевич Колчак ми е много близка и че съм пристрастен към тази прочута и противоречива личност, живяла между 4 ноември 1874 и 7 февруари 1920 г. Затова бях приятно изненадан, че именно за него Кравчук е решил да направи 123-минутен игрален филм. За Колчак съм чел предимно откровени лъжи. Болшевишките господари на Русия направиха всичко възможно, за да го дискредитират и демонизират, тъй като не можеха по никакъв начин да изтрият името му от националната история - твърде мастит и значим е той като личност. Но се начетох на басните за това колко е бил корумпиран, жесток и лош държавник и каква марионетка е бил в ръцете на командира на чехословашкия доброволчески корпус - френският генерал Жанен... За мен това бяха смешни и жалки опити за дискредитирането му.

Александър Василиевич Колчак е знаменит изследовател-океанограф - достатъчно е да припомним одисеята му с кораба "Заря" на Едуард Тол из Северния ледовит океан. Той е много талантлив военен командир и новатор - създател на редица нововъведения в руските ВВС - бронебойни снаряди, мини, противоторпедни мрежи за големи бойни кораби, нова тактика за водене на бой с противника. Това го показва по време на руско-японската война от 1904-1905 г., когато с разрушителя "Сърдити" потопява японския разрушител "Токасаго", за което получава орден "Света Ана" 4. степен, слабо утешение за последвалите го мъки в японския плен в Нагасаки и мъчещия го след това ревматизъм. Той отбранява Рижкия залив от немските разрушители през Първата световна война и за умелите си действия през август 1916 г. е произведен в звание вицеадмирал, поемайки от адмирал Еберхард управлението на Черноморския флот. Бил е на 42 години - най-младият адмирал в руската военно-морска история.

След злодейското убийство на Николай Втори Романов на 17 юли 1918 г. 4 месеца по-късно е признат от руските съюзници в Първата световна война за легитимен върховен управител на Русия. Тогава никой не е смятал Владимир Улянов за нещо повече от случаен узурпатор. И излиза, че след смъртта на царя, Колчак фактически е избран за първия руски президент, цели 72 години преди Горбачов, преди Елцин и Путин...

Сега ми става ясна каква е била целта на обществената поръчка - да се направи скъпоструващ, с холивудски мащаби, разтърсващо-емоционален филм за първия върховен управник на Русия, опитал се да я спаси от пропастта на болшевишкия социален дарвинизъм, от зверското държавно инженерство, обричащо милиони на смърт и лагери в тайгата. И девизът му е актуален - "За единна и неделима Русия!", и никой не го е упрекнал, че е бил корумпиран или е мразел родината си. Затова се завръща от САЩ, изпратен там като военен експерт от Временното правителство и се включва в борбата за спасението на Русия, "която ние загубихме".

Той е син на своето време. Преследвал е болшевиките (много любопитни са аналогиите между тях и днешните руски либерали - противници на статуквото и изконния обществен порядък!), но така е било в Гражданската война, най-голямото социално потресение във великата държава, в което наистина въпросът е бил "Кой кого?" и не е имало място за никаква милост или компромиси.

Като ниво на историческа достоверност "Адмиралъ" на сценаристите Зоя Кудря и Владимир Валучки, постановчика Андрей Кравчук, операторите Игор Гринякин и Алексей Родионов и продуцента Константин Ернст е максимумът, до който може да се доближи всеки свръхамбициозен блокбастър. Естествено, аз не съм удовлетворен напълно, тъй като в платното липсват подвизите на Колчак в руско-японската война, а авторите на драматургията кой знае защо забравят, че любимата му Ана Василиевна Тимирьова също като него зарязва детето от първия си брак в името на изпепеляващата любов към адмирала. Това обаче са дребни пропуски, неизбежни за такова огромно пано, което все пак не е документална хроника, а художествено претворяване на историческите факти.

Четох отзиви на редови фенове и критици (за меродавна приемам най-вече оценката на Антон Костильов под заглавие "Адмирал, адмирал, усмихни се", поместена в портала http://www.film.ru). Като цяло преобладават адмиративните оценки. Някои зрители все пак желаят по-страстна и разтърсваща любовна история между адмирала и любимата му Ана, но аз оправдавам подхода на Кравчук. Той се стреми да експонира пример на възвишена и неповторима, облагородяваща любов, в която по-важни са жестовете, мимиките, задушевните диалози, пълното доверие и уважение между партньорите, а не голите креватни сцени, на които сме се нагледали в повечето западни исторически суперпродукции. Всички обаче са възхитени от баталните сцени, които по своята потресна сила - морските битки в Балтика или пировата победа над червените на ген. Капел, са сред най-представителните в руското (за неговата стогодишна история) и световно кино. Филмът е превъзходен зрелищен спектакъл, който се гледа на един дъх. Признавам - неколкократно в очите ми се появиха сълзи - при ампутацията на краката на ген. Капел и при клетвата на Колчак пред руското офицерство.

Битките и интимните драми в семействата на Колчак и Тимирьови ме впечатлиха, но най-много ми допадна уважението на постановчика към патриотичните помисли на адмирала, въпреки неприкритите възражения към личността му от човешко, духовно и нравствено естество, както и преклонението и преосмислянето на кинообразците, разработващи сходна и близка на "Адмиралъ" проблематика. Всеки уважаващ себе си киноман ще направи връзка между любовната история на Колчак и Ана Василевна с не по-малко скандалната драма на адмирал Нелсън и лейди Хамилтън, която помним от "Лейди Хамилтън" (1941) на Александър Корда. За трагедията на бялата армия ориентирът ни е, разбира се, "Бяг" (1971) на Александър Алов и Владимир Наумов с блестящия образ на ген. Хлудов на незабравимия Владислав Дворжецки. Жестоката орис на руската интелигенция - а адмирал Колчак и Ана Тимирьова са нейни най-видни представители, я свързвам с "Доктор Живаго" (1965) на Дейвид Лийн, непомерната жертва на руската жена, готова заради любимия си да отиде и в Ада - тоест на заточение, отвежда към "Звезда на пленителното щастие" (1975) на Владимир Мотил, а парадоксалният сблъсък в интимните чувства по време на Гражданската война навява асоциации с "Четиридесет и първият" (1956) на Григорий Чухрай. Сравним с такива представителни и незабравими предшественици, филмът на Кравчук само печели. Защото издава желанието на режисьора да направи голям, силен, въздействащ и запомнящ се филм. Който да бъде масово посетен, да спечели зрителските овации и със сигурност успешно да шества по света. Защото "Адмиралъ" има потенциала да се гледа и в Европа, и в САЩ - неслучайно световният му разпространител е "20. век Фокс".

С "Адмиралъ" Андрей Кравчук демонстрира зряло постановъчно майсторство, както при пресъздаването на една трагична епоха, макар и само в нейния четиригодишен отрязък, така и при умелото ръководене на екипа си, който е гордост за всеки значим проект. Като степен на перфекционизъм работата на костюмерката Мария Мордкович достига съвършенството. Това се отнася и за сценографите Александър Загоскин и Мария Турская, докато музиката на Руслан Муратов и Глеб Матвейчук е ненатрапчиво завладяваща. Гъвкав и ефективен е монтажът на Том Ролф, а разпределението на ролите е безупречно. Такъв артистичен блясък отдавна не съм гледал в нов руски филм. Който е ангажиран, играе с изключителна всеотдайност, на предела на възможностите си. Това се отнася и за чужденците - Барбара Брилска - нянята, Робърт Даусън - сенатор Рут, и Ришар Боринжер - ген. Жанен, и особено за руските актьори.

Всеки от тях демонстрира висок професионализъм и отговорност към поставената задача, колкото и малка да е тя - от Николай Бурляев с минутната, но запомняща се изява на цар Николай Втори, Фьодор Бондарчук , режисиращ със замаха на баща си Сергей Фьодорович Бондарчук финалния, никога не осъществил се бал на Колак и Ана Василевна и Виктор Вержбицкий, изненадал ни със зрялата си интерпретация на премиера Александър Керенски, до върховите превъплъщения на Сергей Безруков - ген.майор Капел и Владислав Ветров - Сергей Тимирьов и перфектното водещо трио на Константин Хабенски - адмирал Колчак, Анна Ковалчук - София Колчак и Елизавета Боярская - Ана Василиевна Тимирьова...

След прожекцията се замислих отново за съдбата на адмирала и неговата любима. Тя е арестувана на 15 януари 1920 и до 1960 г. е из съветските каторги, умирайки през 1975 г. Той е разстрелян на 7 февруари 1920 г. по заповед на Ленин, докато се водят боевете за Иркутск, а тялото му потъва в ледените води на река Ушаковка. Синът му Ростислав Колчак се сражава като френски офицер срещу германците през Втората световна война и умира през 1965 г.

Дадох си сметка, че филмът "Адмиралъ" е не само обяснение в любов към един голям руски офицер и държавник, а и се стреми да възстанови скъсаните нишки на толкова обременената руска история, да свърже не само официална и концлагерна Русия, но и днешната Русь с нейните прокудени деца от Европа. Защото само по пътя на помирението и преосмислянето на грешките от миналото е възможен мечтаният просперитет и съгласие.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.11.2008, № 11 (108)