Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕФЕКТЪТ "TILT"

Борислав Гърдев

web

Доживях премиерите на нормални, гледаеми български филми. Аз отдавна очаквах този прелом. Той започваше неколкократно и ВЪНШНИ фактори стопирваха появата на среда, способна да приеме и осмисли подобен тип художествен продукт. Първата вълна бе в края на 70-те години на миналия век с появата на серия любовни филми - от "Адаптация" (1979) до "Всичко е любов" (1979) и "Игра на любов" (1980), която бързо бе озаптена от идеологическите цензори, опасяващи се от втора Полша. Втората дойде в самия край на комунизма - с появата на култовите заглавия "Вчера" (1987) и "Маргарит и Маргарита" (1989), която бе пометена от смяната на системата. Третият опит - доста по-плах от предишните - регистрирахме през 2001 г., когато се появиха знаковите заглавия "Ярост", "Хълмът на боровинките", "Опашката на дявола" и "Огледалото на дявола". Сега идва четвъртата вълна. Искрено се надявам тя да не приключи скоропостижно, защото виждам, че родното ни игрално кино е в подем. Неговите създатели се научиха най-накрая, че трябва безхитростно и простичко да разказват увлекателни истории с интересни образи и конфликти. Че трябва да наблягат на модерната визия и пластика и на съвременната и искрена актьорска интерпретация. Че трябва да мислят не само за фестивалите и роднините си, но и за зрителите, които със своите левчета безпристрастно гласуват за всеки нов български филм.

У нас след поредното количествено натрупване качествените резултати се появиха в периода 2007-2010 с излизането на "Моето мъничко нищо" (2007), "Дзифт" (2008), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008), "Прима примавера" (2009), "Източни пиеси" (2009), "Хъшове" (2009) и "Мисия Лондон" (2010). Активният, търсещият български зрител преоткри родното кино, повярва му - засега все още плахо и не съвсем доверчиво, но процесът на възвръщане на интереса към него е в ход и категоричното доказателство е появата на "TILT" на Виктор Чучков-син, по сценарий на самия него и брат му Борислав Чучков. Не крия, че първо ме спечели историята - колкото изповедна, толкова и завладяваща, в която открих съдбата на своето поколение, измамено от обещаните демократични реформи, превърнати от империята ДС в серия от далавери и поръчкови убийства. В този аспект на повествованието ми бе много любопитно да открия как постановчикът пласира своя актьорски състав - звездите от 80-те години на миналия век като Георги Стайков, Жорета Николова и Николай Ишков се превъплъщават като създателите на криминалния и несправедлив преход, а техните наследници Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ованес Торосян и Ивайло Драгиев са техните жертви, представящи с много непосредственост и хъс драмата на моето поколение, което всъщност предизвиква толкова емоции при гледането на "TILT".

Прочетох доста отзиви след премиерата и съм учуден, че има зрители, нежелаещи да гледат поредната нашенска любовна история. Та именно в драмата на Сташ и Беки се отразява драмата на загубената ни генерация, търсила с честен труд и ентусиазъм своето място под слънцето, преследвано от капоите на ДС и преди, и след 10 ноември 1989 г. и преживяло краха на мечтите си заради своя неконформизъм. Затова Сташ отказва милостинята на полковник Катев да емигрира от България и предпочита на излежи десетгодишната си присъда, защото знае, че Беки е с него и след очакваната амнистия за тях ще започне едно ново начало, извън групировките и мафията и въпреки отвратителната атмосфера, в която и двамата ще трябва да живеят...

Хареса ми автентичната атмосферата при пресъздаването на последните месеци на тоталитаризма у нас, германското "гробарско" приключение на четиримата приятели ми напомни нещо позабравено, но болезнено-носталгично и останах удовлетворен от начина, по който бе пресъздадена по-нататъшната съдба на героите след завръщането им в България през 1991 г. Признавам, че това за мен бе тест за интелигентност, особено след като във втората си част така жестоко ме радочарова "Бунтът на L" (2006). Слава Богу, групировките са в процес на създаване, все още липсва руската мафия и основното, с което трябва да се сблъска всеки от четиримата приятели - Сташ, Гого, Ачо и Дъвката, е как ще се живее отсега нататък - с компромиси и врътки или по зова на сърцето.

Нещо подобно гледах преди 20 г. в шедьовъра на Артър Пен "Приятелите на Джорджия" (1981), ситуиран около и след края на виетнамската авантюра и сега отново се убедих, че животът слага всеки на мястото му - съобразно неговите желания и амбиции - конформистът Гого - Ованес Торосян получава като дар от Съдбата бара "TILT", Александър Сано - Дъвката - куршум в сърцето от Сташ, Ивайло Драгиев - Ангел просто изчезва от хоризонта, а Сташ блокирва Системата - отказва адаптация, за което съзнателно плаща скъпата цена, която според него си струва.

Докато гледах филма, останах приятно изненадан, че той ме увлече, без да ме обремени с никакви псевдоинтелектуални забежки, че е много модерно и атрактивно заснет от Рали Ралчев, че музиката на Виктор Чучков-баща си е съвсем на мястото, обслужвайки умело възприемането на спектакъла, а посланията на "TILT" - ясни и понятни, се възприемат мигновено от залата. Останах впечатлен от актьорския състав. Безупречен кастинг и сериозни изяви както на представителите на по-старото поколение - Георги Новаков - Григоров и Жорета Николова - майката на Сташ, така и от някогашните ни любимци като Филип Аврамов - Змията, Роберт Янакиев - сержант Манолов и Георги Стайков - създал великолепния образ на полк. Катев, родеещ се с емблематичната изява на Васил Михайлов като Нерезанов в "Маргарит и Маргарита", и особено на съвсем младите, които поемат щафетата и са толкова талантливи и харизматични - от Явор Бахаров - Сташ и Радина Кърджилова - Беки до Ованес Торосян - Гого и Александър Сано - Дъвката.

Специално отбелязвам умело пласирания диалог, дело на братя Чучкови, тъй като "TILT" е от малкото ни филми с адекватно подбрани и умело поднесени фрази, които, независимо че тежнеят към просторечието и циничния сленг, изпълняват пълноценно своите драматургични функции.

Изгледах филма с интерес и установих, че той се е харесал на зрителите. Българският игрален филм има бъдеще. Родната публика най-сетне го припозна като средство за развлечение и очаквани емоции. А това може само да ни радва.

 


TILT, 2011, 94 мин., реж. Виктор Чучков-син, прод. "Чучков брадърс", "Ostlicht filmproduktion" и БНТ.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2011, № 2 (135)