ЗЕМЛЯЦИ ПОГУБВАТ СТЕФАН СТАМБОЛОВ

Борислав Гърдев

web

На 17 май 1894 г. след 7-годишно управление Стамболов подава оставка. След големи усилия и пазарлъци на 19 май е съставен кабинетът на д-р Константин Стоилов. За Стефан Стамболов настъпват месеци на преследване, унижения и страдания, които приключват с мъченическата му смърт на 6 юли 1895 г.

Днес знаем кои са неговите убийци - Михаил Ставрев и Боне Георгиев, наети от Наум Тюфекчиев и ръководени в сянка от Григор Начович, но е важно да си припомним и имената на отговорните фактори, стоящи под Стоилов, но допринесли за ужасната кончина на бившия министър-председател.

По стечение на обстоятелствата те се оказват негови земляци, преследвани в миналото и върли Стамболови противници. Сред престараващите се мъчители се откроява златаришкият хамелеон Минко Радославов, бивш член на Народно-либералната партия, който, за да остане на служба и дори да се докопа до поста на софийски градоначалник, минава към фракцията на Васил Радославов.

Минко Радославов се прочува с ареста на Стефан Стамболов и семейството му на 28 юли 1894 г. и с поставената полицейска стража пред дома му, която ще тормози приятелите на Стамболов и неговите близки до последния му земен час.

Раболепен и изпълнителен до уволнението си (през 1896 г. Минко е вече демократ-каравеловист!) полицейският префект изготвя исканите от началника му Стоилов доноси за това кой посещава през деня дома на Стефан Стамболов. Един такъв “утринен рапорт" от 27 януари 1895 г. уточнява лицата, "които са идвали в домовете на Ст. Стамболов, Д. Петков, В. Радославов, Др. Цанков и Тончев. "От него научаваме, че Стамболов е приел Иван Иванов, Христо Карагьозов, д-р Гатев и Панайот Славков.

По същото време VIII ОНС решава на 16 ноември 1894 г. да се създаде парламентарна изпитателна комисия, "която да приведе в известност всички онези злоупотребления с власт, нарушения на Конституцията и Законите на Княжеството, както и злоупотребленията с държавни пари, които са станали през времето на управлението на падналия на 18 май т.г. кабинет."

На 22 декември комисията се събира и започва своята работа. За председател е избран еленчанинът д-р Димитър Моллов, а сред членовете й освен Велчо Велчев, Маньо Бояджиев и Д. К. Попов - Общият, откриваме и имената на търновчанина д-р Минчо Цачев и на еленчанина Стоян Михайловски.

Същият ден комисията, изживяваща се като Конвент и изземаща функциите на изпълнителната и съдебната власт, решава “да се пише на Софийский градоначалник, с молба щото да се вземе под строг полицейски надзор бившия президент-министър г-н Ст. Стамболов, на Министъра на Вътрешните работи, за да вземе нужните мерки, щото общинските управления в Княжеството да не издават в бъдеще никакви свидетелства на бившия Министър-председател Ст. Самболов за отчуждавание от него към трети лица на никакви недвижими имоти, и на Министра на правосъдието, за да вземе мерки и съобщи на всичките нотариални власти, щото всичките недвижими имоти, находящи се в Княжеството и принадлежащи на бившия Министър-председател Ст. Стамболов да се поставят под запор и да не се позволява отчуждаванието им на трети лица, докато анкетната комисия свърши възложената ней мисия."

В съответствие с приетото решение с конфиденциални писма от 2 февруари 1895 г. д-р Моллов изисква и получава необходимите му сведения за недвижимите имоти на Стамболов, придобити в периода 1886-1894 г. в София, Търново и Бургас.

Научавайки за упражнения върху него произвол, Стамболов отправя на 20 май 1895 г. гневно писмо до княз Фердинанд, в което протестира срещу действията на комисията, нямаща право да се бърка "в делата и обязаностите на изпълнителната и съдебната власт, която всецяло принадлежи на правителството и съдебните учреждения."

Той дава и убийствена характеристика на част от нейните членове - Моллов, Д. К. Попов и Маньо Бояджиев - като лица "забъркани и осъждани за разни комплоти и предателства, които гледат сега да ме погубят."

В последното си писмо до Фердинанд от 23 юни 1895 г. Стефан Стамболов отбелязва, че срокът за работата на анкетната комисия изтича в края на месеца и по публикувания във вестниците отчет знае за кои престъпления ще бъде отговорен - “намеса в изборите, което според изборните закони отдавна е загубило давност и преглеждане на кореспонденцията на някои емигранти и техните другари в България. Други опозоряващи престъпления, като кражби и т.н., комисията не установи, защото такива не е имало и следователно не можеше да установи."

Ако нещо друго значимо “комисията Моллов" не успява да постигне, тя все пак взема едно фатално за Стамболов решение с протокол от 5 май 1895 г.

Тогава ЕДИНОДУШНО постановява: "Да се пише на г-на Министра на вътрешните дела да заповяда комуто се следва, за да не се издава задграничен паспорт на Стефан Стамболов."

Така усилията на бившия премиер да отиде в Карлсбад да си лекува захарния диабет, съобразно медицинското свидетелство от 14 май 1895 г., издадено от докторите Хаканов, Михайлов и Русев, се оказват напразни.

Председателят на парламента - еленчанинът Теодор Теодоров - вярва повече на донесението на началника на отделението във Вътрешното министерство Г. Симов от 16 юни 1895 г., в което се подлага на “критичен анализ" въпросното свидетелство, тъй като “е написано твърде кратко и без изложение симптомите на болестта", бързайки да прибави към полицейското писмо следната решаваща резолюция: “Да се приложи към протокола, в който е постановено да не се издава Стамболову паспорт задграничен."

Писмата на Стефан Стамболов до княза от 20 май и 23 юни 1895 г. се оказват безсмислени, свободата му в София се свежда до формулата: “намирам се под странен арест, който никъде не е предвиден в законите", обръчът около него се стяга неумолимо, за да се стигне до кървавия атентат на 3 юли, предвиден от него в прочутата му записка до фон Мах “Кроежа за убиването ми" още на 16 март 1895 г.

Три дни по-късно Ст. Стамболов умира, ставайки необходимата и най-скъпа жертва за помирението на България с Русия, започнало на 5 юли с.г. след приемането на делегацията на митрополит Климент в Петерхоф от император Николай Втори.

Вън от всякакво съмнение е, че за жестоката смърт на Стамболов почетна заслуга имат и неговите знаменити земляци, заемали възлови постове в Стоиловото управление през 1894-1895 г.

Дали те са съжалявали за ролята си в неговата трагична съдба е отделен въпрос, който досега не е коментиран обстойно.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.07.2005, № 7 (68)