СТЕФАН СТАМБОЛОВ - ИНИЦИАТОР ЗА ОТКРИВАНЕ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Борислав Гърдев

web

Малко известен факт е, че в отсъствието на титуляра Георги Живков Стефан Стамболов като управляващ и просветното ведомство, изготвя доклад до V ОНС, разгледан на 7 декември 1888 година, с който предлага за обсъждане и гласуване законопроект за откриване на Висше училище в София.

Основната цел на мащабната за времето си инициатива е грижата за младите хора и тяхната реализация в живота, тъй като "когато един млад сключи учението си в границите на гимназиалний курс, той излезва в живота неприготвен, за да може веднага да упражнява известна професия" за разлика от просветените страни, където "държавата и народът отдавна са промислили за подготвяние младежите за в живота"; "те са отворили и постоянно отварят многобройни и разновидни висши и специални училища като се и стараят всячески да се даде възможност и на най-бедний ученик да се снабди с известна специалност".

В страната "нуждата за хора с по-високо специално образование започва от ден на ден да се чувствува по-осязателно в всичките клонове на управлението".

Поради което "считам , че е време и необходимо да се положи отсега още основа за едно висше училище, което малко по малко да се развие и да достигне с време да снабдява държавата ни с нужний контингент от хора с висше специално образование по разни клонове на науката."

Стамболов е убеден, че "г-да представителите ще одобрят идеята за отваряне на такова едно заведение".

Предчувствието му не го излъгва. Първото и второто четене на закона минават без дебати още на 7 декември, а съгласно член 39 от правилника за дейността на парламента третото четене е насрочено за 8 декември.

Целият закон от 19 члена е гласуван единодушно с едно (неприето) предложение на депутата Трайко Китанчев учението във Висшето училище да трае само две години, тъй като "ако би да се тури 4 години, то повече ученици ще предпочетат да отиват във висши учебни заведения в Европа, гдето могат да се ползуват от чужди литератури".

В изискването на народния представител има известен резон, тъй като в Закона, иначе стройно, монолитно и логически обосновано, всъщност се полагат основите не толкова на Висши курсове, колкото на Университет, за който страната все още не е ресурсно подготвена.

Все пак и днес учудва прозорливостта на Стамболов, определил в рамките на един нормативен акт както заплатата на редовните (20 % повече от платата на първостепенен учител в средните училища в София) и извънредни (10-30 лева на лекция) преподаватели, така и строгата дисциплина, съобразена с "дисциплинарний правилник, който ще издаде Министерството на Просвящението", и с грижата - по решение на ректорския съвет - бедните ученици да се освобождават от всякакви такси.

Далновидно вносителят на законопроекта не е предвидил срока за завършване на висшето образование, тъй като "окончателните испити за свършование пълний курс по всякой отдел ще се произвеждат по особен правилник".

С този си акт като вносител и защитник на Закона за Висшето училище Стефан Стамболов ни се разкрива в светлината на опитен държавник и администратор, прозиращ далеч в бъдещето обществените потребности и правещ необходимото за тяхното своевременно и качествено задоволяване.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2003, № 2 (39)