ВЕСТИ ОТ РЯХОВИЦА ВЪВ ВЕСТНИК "НАПРЕДЪК"

Борислав Гърдев

web

Любопитни, ценни и много автентични са дописките от страната, с които пълнят вътрешните си страници нашите възрожденски вестници, издавани в Цариград.

Типичен пример е и вестник “Напредък", с редактор и собственик Иван Найденов.

Изданието впечатлява с благоразумната си умереност, съобразяване с отговорните турски фактори и жива съпричастност към актуалните вътрешнобългарски проблеми.

За средата на 70-те години на XIX век те са свързани преимуществено с образованието и църквата (за въстания не може да се пише във вестник, печатан в османската столица).

Съвсем логично е дописките, изпращани от вътрешността на империята, да се отнасят основно до задачите, стоящи пред училището и духовните ни пастири.

Такива важни сведения за Горна Оряховица, своеобразна обратна връзка с редактора в Цариград, откриваме в течението на “Напредък" за 1874 и 1875 година.

1. В брой 10 от 5 октомври 1874 г. се натъкваме на тревожен размисъл за състоянието на девическото училище в града, към което редакторът Найденов проявява учудваща съпричастност. Той директно отбелязва, че в лошите слухове за делата в Г. Оряховица “има от крилце перце" и съветва младите да не стоят “със затворени очи пред вопиющите неправди, що стават у тях".

Издателят на “Напредък" живо се интересува какво преподават калугерките-учителки и защо от голямото количество общински пари “днес не се брои капитал повече от 250 лири турски?"

Според него “ряховчани са честити поне откъм момчешките си училища, тъй като учителите в Ряховица са мъже трудолюбиви, точни в работата си и пъргави в испълнението на длъжността си".

В редиците им влиза младият Т. Бендерев от Горна Оряховица, завършил Николаевската гимназия и това дава надежда у Найденов, че докато са налице тези учители “ний обичами да вярвами, че училищата им ще имат добър вървеж".

За девическото школо надеждите са в двете девойки, които през 1874-1875 г. завършват Габровското девическо училище, "испроводени на читалищна сметка, които били задължени да станат учителки в градеца си".

Осъзнавайки трудното положение с девическото образование, Ив. Найденов предлага практичен съвет - “не е ли възможно дотогаз (до завършване на двете ученички - б.м., Б.Г.) добрите им учители да се задължат с някои уроци в девическото училище? Ний мислим, че г-да учителите не щат отказа да послужат чрез това за добрата наредба на тези училища, които без тяхното съдействие не могат са уреди ни тъз година, ни до година."

2. През ранното лято на 1875 г. (4 юни) умира търновският митрополит Иларион Макариополски, един от всепризнатите водачи в борбата за църковна независимост у нас.

В дописка от 14 юни (бр. 48, 28 юни 1875 г.) научаваме, че паметта му е почетена в Горна Оряховица на 8 юни.

Анонимният ни съгражданин посочва с трудно прикрито вълнение: "В чест и спомен на покойника се събрахме сички граждане в една черкова, дето са отслужи Божествена служба от 3-ма свещеници", след което се прави опело-парастас, а реч държи г-н С. Илиев, който “очерта вкратце биографията на Н. В. Пр-ство и загубите, които ще сполетят Св. ни Екзархия, с изгубванието на много заслужившия роду си Св. Търновский Иларион."

Не липсва и задявката с търновци, вгорчили живота на заслужилия архипастир и въстанали срещу него в края на живота му с обвинения, че сам си е касиер, че събира владичина от 1871 и 1872 година и че рядко го откриват в центъра на епархията му!

Според горнооряховския дописник "близко е времето, в което цялата Епархия избирателите щем събра пак да са посприкажем, то за сега ще им речем само това: че със педята си да мерят и по кефа си да са располагат с Епархийските работи, това никога не ще им са позволи".

Както се казва в такива случаи, коментарът е излишен, а що се отнася до следващия каноничен търновски митрополит - Климент, той е утвърден от Светия синод за владика едва на 12 юни 1884 година.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.05.2003, № 5 (42)