ИВАН СТ. МОМЧИЛОВ - ОТ ЗВЕЗДНИТЕ МИГОВЕ ДО ЗАБРАВАТА

Борислав Гърдев

web

Името на един от видните политици на нова България - Иван Стоянов Момчилов, е системно и целенасочено хулено и пренебрегвано в миналото, а днес - умишлено забравено и погребано. Сякаш така е по-удобно и по-лесно.

За него данните се откриват трудно и трябва да се събират зрънце по зрънце, за да се оформи цялостната достоверна картина на неговия жизнен и обществен път. Д-р Момчилов е братов син на прочутия книжовник и просветител Иван Николов Момчилов. Той се ражда на 5 юли 1868 г. в Горна Оряховица и е син на Стоян Н. Момчилов, произхождащ от старо и почтено еленско семейство, преселило се в Г. Оряховица около 1860 година. Иван Ст. Момчилов завършва основното си образование в своя роден град и макар и сирак, се дипломира с отличен успех във Варненската гимназия през 1884 година. Едва 17-годишен, като истински патриот, постъпва в Ученическия доброволчески легион и взема активно участие в Сръбско-българската война и най-вече в боевете при Пирот, превзет от българските войски на 15 ноември 1885 година.

След войната учи медицина в Женевския университет, получава докторска титла и се завръща в родината през 1890 година. Необходимостта от квалифицирани кадри у нас е голяма и затова му се предлага веднага пост в София, но поради привързаността си към родния град д-р Момчилов остава да работи в Г. Оряховица до 1895 година. Повикан за главен лекар на Еленската болница, той с готовност се озовава в рожденото място на баща си, където остава до 1898 г., след което две години е във Враца.

Колкото неочаквано, толкова и закономерно е включването му в политическите борби на България в началото на XX век. Логична е и появата му в редиците на Народно-либералната партия - влиятелна политическа сила, със свое силно присъствие и позиции в Търновския и Горнооряховския регион, от чиито лидери Стефан Стамболов и Димитър Греков д-р Момчилов искрено се възхищава.

Д-р Момчилов е депутат в XI ОНС (1901 г.), но престоят му в парламента е кратък заради бламирането на кабинета на Петко Каравелов на 21 декември 1901 година. На изборите за XII ОНС през 1902 г. не му достигат 6 гласа, за да бъде избран и да триумфира като депутат и в XIII ОНС, в което от 2 ноември 1903 до 18 април 1908 г. е и подпредседател на парламента.

Годините на съзидание и напредък на страната съвпадат с второто стамболовистко управление /6 май 1903 - 8 януари 1908 г./. Ценен принос за законодателното оформяне на многобройните и впечатляващи правителствени инициативи /Законът за насърчаване на местната промишленост и търговия - 26 юни 1905 г., за защитата на женския и детски труд - 22 май 1905 г., за инспектората по труда - 3 ноември 1907 г./ има и д-р Иван Момчилов.

Не е излишно да се посочи, че в този период е осигурен средногодишен прираст в бюджета от 6,11%, а в бюджета за 1908 г., приет на 22 декември 1907 г., от общия размер 127 235 700 лв. за военни нужди се заделят 30 050 000 лв., за образование 11 878 947 лв. и за външно-политически инициативи - 5 609 361 лева.

Приключил с първия звезден период в политическото си развитие, той напомня отново за себе си като депутат в V ВНС, заседавало в Търново между 9 юни и 9 юли 1911 година. В заседанието на 15 юни определя безпристрастно точно началото на личния режим в страната (след 18 май 1894 г., когато "за пръв път се чу фразата: "Ние сме министри на Негово Царско Височество". Дотогава министрите бяха министри на българския народ.")

Ако и да е праволинеен стамболовист и монархист, и въпреки че на 27 юни 1911 г. обявява, че ще гласува за новата титла на владетеля ни - Цар на българите, на 8 юли при поименното вотиране отсъства от залата.

Мечтата за национално обединение се проваля през 1912-1913 г. най-вече заради некадърното управление на правителствата на Гешов и Данев. Д-р Момчилов взема дейно участие в Балканската война като лекар в VI-та полска дивизионна болница и завърнал се покрусен от фронта, се включва с още по-голяма страст в политическите борби у нас. В изборите за XVI и XVII ОНС той отново е депутат и подпредседател на парламента /19 декември 1913 - 15 април 1919 г./ като представител на народните либерали от крилото на Добри Петков, заемащо безкомпромисна антируска и германофилска позиция за реванш при реализацията на национално-обединителния ни идеал. С тази му позиция се обяснява и неговото твърдо поведение в НС в може би най-скандалното му заседание на 2 юли 1914 г., когато се гласува правителственото решение за заем от 500 млн. златни лева от "Дисконто гезелшафт".

През 1915-1918 г., като подпредседател на парламента, д-р Момчилов изживява втория си звезден етап. Осъществява се мечтата му за обединена България в своите естествени етнически граници, като освен това е съществувала възможност страната ни да получи кондоминиум чрез съюзниците си и в Кавказ, съгласно Брест-Литовския мирен договор от 3 март 1918 година!

България се включва в проекта Средна Европа по линията Берлин - Виена - Цариград, който е първообраз на днешния Европейски съюз, като уважавана държава. Ускорено протичат процесите на нейната индустриализация, модернизация и интеграция с едни от най-напредналите държави в света. В тези процеси съществен принос има и д-р Момчилов. От края на април до края на май 1916 г. парламентарната делегация от мнозинството под негово ръководство посещава Австро-Унгария и Германия. Навсякъде тя е посрещана радушно и възторжено, като домакините са представени на възможно най-високото ниво - министър-председателят на Унгария Стефан Тиса, канцлерът на Германия фон Бенгман Холвег, зам.-кметът на Кьолн Конрад Аденауер, бъдещият канцлер на възродена Германия.

На 6 май 1918 г. д-р Момчилов участва в делегацията, подписала в Буфта мирния договор с Румъния, последният светъл лъч /след отбелязване 30-годишния юбилей от царуването на Фердинанд в Преображенския манастир на 15 август 1917 г. и кумуването му на сватбата на световния шампион Никола Петров със Стефана Тенчева на 5 ноември с. г./ в политическото битие на Иван Ст. Момчилов преди пробива на Добро поле на 15 септември 1918 г. и подписаното Солунско примирие на 30 септември с. г., погребало завинаги националния ни идеал.

Д-р Момчилов е делегат на III извънреден конгрес на Народно-либералната партия - петковисти в Кюстендил на 25 април 1919 г., а след промяната на статуквото в парламента (след изборите за XVIII ОНС на 17 август 1919 г.), д-р Момчилов сменя депутатската банка с арестантска килия.

Проектът на Закона за съдене виновниците за народната катастрофа е гласуван в парламента в края на ноември 1919 г., одобрен е от Цар Борис III и обнародван като закон в Държавен вестник на 9 декември същата година. Сред първите арестувани в Централния затвор е и д-р Иван Момчилов. В началото на 1920 г. той е в арестантското отделение на Александровската болница, на 12 и 18 август с него беседва земеделският функционер Торшанов (началник на политическото информационно бюро). При тези разговори д-р Момчилов разбира, че Стамболийски готви съд за кабинетите Гешов-Данев и Малинов за причинените от тях катастрофи.

Д-р Момчилов е освободен, след като се доказва, че не е извършил никакви престъпления. Радостта от възтържествувалата правда е помрачена от факта, че земеделците, към които Момчилов изпитва истински приятелски чувства, му отнемат правото да упражнява лекарска практика през 1923 година.

С разбито здраве и омерзен от преживените нещастия, завърнал се в Горна Оряховица, д-р Момчилов за сетен път се залавя за работа, вълнувайки се и за съдбата на сваления на 9 юни 1923 г. Александър Стамболийски (в разговор с Григор Чешмеджиев на 10 юни с.г., когато пророкува неговото убийство), а на 6-8 април 1924 г. го откриваме сред делегатите на II конгрес на националлибералите в София.

На 11 февруари 1927 г. той внезапно умира от разрив на сърцето, за което информация излиза във в. "Зора" (бр. 2287, 16 февруари 1927 г.).

Дейността му на лекар и политик, изпълнявана винаги добросъвестно и коректно, помощта, която оказва на нуждаещите се и искреният му патриотизъм оставят трайни и положителни спомени сред неговите съграждани, които го уважават и почитат до последния му час.

Така е било преди години. Днес постигнатото от д-р Момчилов е малко известно и ще са необходими големи усилия, докато заеме полагащото му се достойно място сред най-изтъкнатите дейци, вградили себе си в темелите на нова България, радвали се на успехите й и страдали при нейните трусове и поражения.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2002, № 10 (35)

Други публикации:
Устрем. Год. XLIX, бр. 6, 7, 8/16, 23.02., 01.03. 2002 г.