Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОТИВОРЕЧИВИЯТ ВЛАСТНИК КИМОН ГЕОРГИЕВ
(По повод 40 години от смъртта му)

Борислав Гърдев

web

И днес неговото име навява смесени чувства.

За едни той е голям политик и патриот със забележителна, дълголетна политическа кариера, продължила цели 50 години - повече и от тази на Живков!, а за други е въжеиграч, тщеславен слагач и службогонец, професионален превратаджия и гробокопач на парламентарната демокрация у нас.

Георгиев обаче не желае да изпъква, да е на първата линия - там е опасно за живота. Предпочита да е сред основните действащи лица в политическия театър, да е на престижна властова позиция и да се съхрани колкото се може по-дълго на върха. Типично по български.

Кимон (Шимон) Георгиев се ражда на 11 август 1882 г. в Пазарджик. Син е на скромен държавен чиновник и майка - гъркиня, поради което получава и прякора Гърка. Завършва Военното училище в София през 1902 г. Расте във военната йерархия и по време на Балканската война е капитан и командир на рота в трети резервен полк. В Първата световна война е командир на дружина в 27 пехотен полк. През 1916 г. е ранен в окото на фронтовата линия, където се проявява като храбър офицер. Лепнато му е още едно нелицеприятно прозвище "Кьоркимон". В началото на 1919 г. е един от основателите на Военния съюз и член на централното му ръководство, а на 3 декември 1920 г. е уволнен от армията като подполковник. Но Кимон Георгиев продължава да расте във военната йерархия, като след 9 септември 1944 г. - на 1 ноември 1944 г. е вече ген.-майор, а на 16 октомври 1946 г. става и ген.-полковник от запаса (резерва).

Както и следва да се очаква, кадровият военен Георгиев не одобрява земеделските експерименти и е за силна надпартийна власт. Той дейно участва в създаването на Народния сговор на 15 март 1922 г., както и в блестящо проведения деветоюнски преврат срещу Стамболийски през 1923 г.

Като един от лидерите на Демократическия сговор е депутат в 21. и 22. ОНС (1923-1931) и е дори транспортен министър в първия кабинет на Ляпчев от 4 януари 1926 до 3 март 1928 г. Чел съм негови парламентарни речи от този период, вкл. и тази по оставката му, и мога да се съглася с казаното от Стефан Груев в "Корона от тръни", че "Кимон беше добър оратор и по-представителен пред публика", като за разлика от Дамян Велчев "владееше себе си и чувствата си" и "беше строг и взискателен с подчинените си". Запомнил съм и декларацията на новото ОФ правителство от 9 септември 1944 г., която той чете с треперещ от вълнение писклив глас и която Георги Ламбрев пускаше всяка година на "забележителната дата" в рубриката си "България - дела и документи" по БНР.

Оженил се късно за по-млада жена от заможна фамилия (Веска Родева, от която има две дъщери - Мария - омъжена за омбудсмана Гиньо Ганев, и Корнелия), Кимон Георгиев е образцов баща и съпруг.

Към 1927 г. вече му е тясно в Демократическия сговор, затова с Димо Казасов се насочват към създаването на Политическия кръг "Звено" на 27 юни 1927 г., с печатен орган сп. "Звено" (1 януари 1928-20 май 1934), клонящ към лявото крило на Военния съюз. Той търпеливо дочаква своя звезден час, дошъл на 19 май 1934 г., когато, изпреварвайки цар Борис III, Александър Цанков и Никола Мушанов, заграбва властта, ставайки премиер и полагайки основите на авторитарното управление у нас.

Кимон Георгиев е министър-председател до 22 януари 1935 г., но е едноврменено външен министър до 23 май 1934 г., министър на правосъдието до 22 януари 1935 г. и дори за няколко часа до появата на ген. Пенчо Златев е и ръководител на военното ведомство!

Новият кабинет упорито и методично работи за създаване на елитарна държавно-политическа система, клоняща повече към Мусолини, отколкото към Хитлер.

Разтурено е 23. ОНС, забранени са основните политически партии, създава се общ синдикат и общ работодателски съюз, законодателства се с наредби-закони (практиката ще продължи и веднага след 9 септември 1944 г.), на базата на превратното тълкувание на чл. 47 от Конституцията, ликвидира се ВМРО, тръгва се към открит конфликт с монарха по пътя на ефимерната утопия за създаване на силна република. Цензурата и преследването на политическите противници - вкл. комунисти (откриването на печатницата "Никола Кофарджиев") и земеделци, са дори по-жестоки и сурови отколкото при сговористката власт. И същевременно, независимо от изолацията, в която изпада, правителството прави ново териториално деление на страната - създаването на областите е негова идея, и установява дипломатически отношения със СССР на 23 юли 1934 г. Още оттогава съществуват съмнения, че премиерът е завербуван от съветското и югославското разузнаване. Опитът за нормализиране на отношенията с Югославия са минирани от марсилския атентат на 9 октомври 1934 г., при който човекът на Иван Михайлов Владо Черноземски ликвидирва кървавия сатрап крал Александър. По-късно Ванче Михайлов ще смята, че именно този акт сваля Кимон Георгиев от враст, въпреки че истината е доста по-тривиална.

Цар Борис III умело използва противоречията във Военния съюз, залагайки на десницата около ген. Пенчо Златев и така се стига до нов преврат на 22 януари 1935 г., когато Кимон Георгиев е свален, а звенарите свиват знамената за по-честити времена.

Ако и да е на власт само 8 месеца, Кимон Георгиев полага основите на авторитарното управление у нас. Той ликвидирва фундамента на родната парламентарно-демократична система и ако беше успял да отстрани и монарха от власт, щяхме да учим в учебниците по история, че сме били на прага на социалистическото ни развитие. Защото комунистите, завземайки властта през 1944 г. - при това в тесен съюз именно със "Звено", правят точно това - ликвидирват монархическия инситут, забраняват конкурентните си партии от левия политически спекър и дооформят диктаторския характер на режима, чиито основи полага на 19 май 1934 г. именно Кимон Георгиев.

Заради откритото си несъгласие с новите властници около ген. Златев Кимон Георгиев е заточен на остров Света Анастасия, заедно с Александър Цанков, между 1-9 април 1935 г., инцидент, умело използван от царя за отстраняване от власт на неуспелия автократор Пенчо Златев на 21 април 1935 г. Любопитен щрих от взаимоотношенията им е фактът, че Пенчо Златев умира на 24 юли 1948 г., без да бъде репресиран от стария си противник Кимон Георгиев!...

Именно през 1935 г. настъпва сериозната еволюция у българския държавник. Той окончателно се насочва към сътрудничество с БЗНС "Пладне", а през 1936 г. вече търси и единодействие с БКП, за да го видим като кандидат-депутат "народофронтовец" на изборите на 27 март 1938 г.

През 40-те години Кимон Георгиев е все така смел, решителен и пресметлив. На 1 ноември 1940 г. подписва писмо до премиера Филов, обявявайки се против гласувания Закон за защита на нацията, след 3 години е вече член на НК на ОФ, създаден на 17 юли 1942 г., а на 7 август 1944 г., заедно с 12 дейци на буржоазната опозиция подписва декларация до правителството и регентите с искане за коренна промяна във външната ни политика, излизане от войната, сближаване със СССР и създаване на ново правителство.

Ще мине малко повече от месец и желанието на Кимон Георгиев ще се осъществи - с помощта на Червената армия от 9 септември 1944 г. именно той ще бъде новият премиер на България, за втори път в своята политическа кариера. До 22 ноември 1946 г., когато сдава поста на "вожда и учителя на българския народ" Георги Димитров, Кимон Георгиев ще е министър-председател, министър без портфейл и военен министър, след оставката на Дамян Велчев на 25 септември 1946 г., когато заради конфликт с комунистите е свален от власт и пратен на заслужен отдих като пълномощен министър в Швейцария. В периода 22 ноември 1946 г.-17 март 1962 г. Кимон Георгиев е последователно подпредседател на МС и външен министър, министър на електрификацията, мелиорацията и водното стопанство, председател на Комитета по строителсто и архитектура с ранг на министър. Едновременно с това е депутат без прекъсване от 1945 до 1969 г. и член на президиума на Народното събрание - т.е. негов зам.-председател от 15 март 1962 до смъртта си на 28 септември 1969 г.

Забележителна и необичайна кариера на ОФ властник, на която би завидял всеки!

Едновременно с това Кимон Георгиев, който е и масон с висока степен, възстановява Народния съюз "Звено" на 1 октомври 1944 г., на чийто изпълком веднага е избран за председател, какъвто остава до закриването на съюза и вливането му в ОФ на 19 февруари 1949 г.

Като премиер Кимон Георгиев сключва примирието с антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 г., а по-късно участва и в подписването на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г., с който успява да спаси българския характер на Южна Добруджа и да не предаде Родопите на Гърция.

Същевременно на 3 октомври 1944 г. е обнародвана Наредбата закон за съденето на виновниците, въвлекли страната във Втората световна война като съюзник на Германия, съгласно правителствената програма от 17 септември, в резултат на което на 1 февруари 1945 г. са разстреляни най-изтъкнатите представители на българската буржоазна класа и мисъл, създават се първите концлагери, а през първите три месеца на организирано беззаконие на новата власт изчезват безследно около 26 000 души.

На 2 юли 1946 г. 26. ОНС предвидливо гласува закон за ръководството и контрол върху армията от страна на БКП, от 7 юни 1946 г. се пристъпва към създаване на македонска нация у нас по заповед на Сталин, а на 8 септември 1946 г. правителството на Кимон Георгиев провежда и т.нар. референдум, с който страната е обявена за република - народна тя ще стане с Димитровската конституция от 4 декември 1947 г.

На 27 октомври 1946 г. се провеждат и оспорваните избори за 6. ВНС, спечелени с насилия и манипулации от ОФ.

Време е К. Георгиев да се съсредоточи около мирните преговори като външен министър (до 11 декември 1947 г.) и да предаде властта на Георги Димитров. Кимон Георгиев ще е негов заместник, такъв ще бъде и при Васил Коларов до 20 януари 1950 г., а министър на електрификацията, мелиорацията и водното стопанство е от 11 декември 1947 до 16 март 1959 г. в кабинетите на Димитров, Коларов, Вълко Червенков и Антон Югов, като председател на комитета по строителство и архитектура в кабинета на Антон Югов е от 16 март 1959 до 25 декември 1959 г. Георгиев е отново вицепремиер от 25 декември 1959 до 17 март 1962 г.

През 50-те години на миналия век с името му се свързва с Баташкия водносилов път, каскадата "Белмекен - Сестримо", язовирите "Искър" и "Студен кладенец". Неговият подпис като вицепремиер полага основите и на атомната енергетика у нас!

Сложната и своеобразна еволюция на този политик наистина няма аналог у нас, но и българският Талейран най-накрая си намира майстора в лицето на Тодор Живков. Освобождаването му от МС предшества, но е и свързано с възхода на Живков към еднолична власт. След като правешкият хитрец отстранява Антон Югов от ЦК на БКП на 4 ноември и от МС на 27 ноември 1962 г., за Кимон Георгиев остава синекурата на зам.-председател на бутафорното Народно събрание, съответно на Фердинанд Козовски и Сава Гановски, което по комунистическо време с умиление наричахме "долината на умрелите слонове".

Кимон Георгиев става два пъти "Герой на социалистическия труд" за кръглите си годишнини през 1962 и 1967 г. Нещо повече, дори доживява 25-годишнината на делото на своя живот - деветосептемврийския преврат от 1944 г., след което, вероятно удовлетворен от постигнатото, умира на 28 септември 1969 г. на 87 години.

За този противоречив властелин тепърва ще се пише, при това не само в адмиративна светлина. Той има определени заслуги към страната в частност при нейното умиротворяване през 1923 и 1934-1935 г., за сключения Парижки мирен договор, както и при електрификацията и граденето на водните каскади и полагането на основите на атомната енергетика, в определени мигове е бил готов и на жестове, които трудно се свързват със суровата му натура, като спасяване живота на Дамян Велчев и Пенчо Златев или помощта, която оказва на вдовицата на Райко Алексиев - Весела, да свърже съдбата си с тази на все още популярния през лятото на 1946 депутат-земеделец Петър Коев, но същевременно Кимон Георгиев си остава цял живот адепт на диктаторското управление, което неизбежно го довежда до съюз с БКП.

(Колко добре се е разбирал с "вожда" Димитров личи от поздравителното му писмо, публикувано в звенарския орган "Изгрев" на 18 юни 1947 г. и посветено на 65-годишнината на неговия началник, малко преди обесването на Никола Петков на 23 септември 1947 г.:

"Ползвам се от случая да Ви отправя моите поздравления и за друго бележито и от по-общо значение Ваше тържество - 50-годишнината на вашата обществена служба, и едновременно с това да изразя моя възторг от една достойна за пример половинвековна дейност, вдъхновявана от безгранична обич към българския народ и стимулирана от най-възвишени общочовешки стремежи. Почитта и авторитета, които Ви спечелиха Вашите неуморни усилия и смела борба в защита на отрудените обществени слоеве, Вие днес слагате в служба на своя народ, който ще Ви бъде вечно признателен и благодарен.

Нека тази признателност бъде Вашата най-добра награда. К. Георгиев").

Идилията продължава при Коларов, Червенков и Югов, но се появява Тодор Живков и го праща на заслужен отдих в покоите на Народното събрание.

Така минава земната слава и тъй приключват амбициите на най-големия и издръжлив роден политически хамелеон Кимон Георгиев, който в залеза на живота си все пак разбира, че има и по-коварни и опитни въжеиграчи от него и че е време да слезе от сцената на високата политика, къпейки се в лъчите на народната любов, докато почине на преклонна патриаршеска възраст.

Колцина български политици са имали подобна щастлива съдба - да умрат в леглото си почитани, без да са охулвани приживе, преследвани или насила пратени в емиграция?...

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.09.2009, № 9 (118)