Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАРСИЛСКИЯТ АТЕНТАТ СВАЛЯ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИМОН ГЕОРГИЕВ

Борислав Гърдев

web

1. Възел от интереси и противоречия предизвикват смъртта на югославския крал Александър Карагеоргиевич на 9 октомври 1934 г. в Марсилия.

ВМРО решава да отмъсти на сръбския терористичен режим занеговите кървави действия в Македония. Показателнав това отношение е Декларацията на нейния Централен комитетзаполитическите събития на Балканите и по македонския въпрос, приета през януари 1934 г., в която се подчертава, че “организацията е принудена да си служи с революционни средства в борбата за освобождение на Македония, само поради жестокия и асимилаторски режим на Белградското и Атинското правителство и поради бездействието на Обществото на народите. Всяка промяна на този режим, която би донесла реални гаранции за свободното национално, културно и политическо развитие на македонското население, Организацията ще поздрави със симпатия катоначало на мирно и справедливо разрешение на балканските проблеми."

Диктаторското управление на сръбския крал настройва срещу себе си и хърватските усташи особено след убийството на водача им Стйепан Радична 20 юни 1928 г. в Скупщината от сръбския депутат Пуниша Рачич. Борбата за свободно и независимо Хърватско поема д-р Анте Павелич, който на 20 април 1929 г. е гост на Националния комитет на ВМРО. Следсрещитеи разговорите между лидерите на двете организации се констатира, че “невъзможният режим, на който са подложени Хърватско и Македония, им налага еднакво да координират легална дейност за извоюване на човешки и национални права, политическа свобода и пълна национална независимост на Хърватско и Македония."

През 1932 г. д-р Павеличтърси помощ от Иван Михайлов. Необходимо му е лице с качества за специална акция. През юли 1932 г. Михайловпредлага това да бъде Владо Шофьора, с уточнението - “това лице не бива да се жертва за по-малък обект от Бедекович, от някой жупан или виден генерал."

Изборът на Владо Шофьора-Владимир Черноземски-Величко Корин, роден на 19 октомври 1897 г. всело Каменица, не е случаен. Той е член на ВМРО и един от най-опитните стрелци на Организацията. Включвасемладв четата на Иван Бърльо, обикаля неколкократно Щипска и Кочанска околия в Македония и участва в голямото нападение над сръбска войскова част при Люботен, Щипско, в което загиват 30 сръбски войници.

На 12 ноември 1924 г. той убива комунистическия депутат и виден коминтерновец Димо Хаджидимов, а на 2 декември 1930 г. небезизвестния македонски функционер Наум Томалевски.

На 24 април 1931 г. е осъден от Софийския окръженсъд на доживотен строг тъмничен затвор. След амнистията на 5 януари 1932 г. е освободен от Централния софийски затвор. Една седмица по-късно минававнелегалност, а от 15 юли с. г. изчезва от българската столица.

За помощници в атентата срещу крал Александър пълномощникът на Анте Павелич-Евгений Кватерник - определя следжребий Мийо Крал, Звонимир Поспешил и Иван Райч.

На 29 септември 1934 г. петимата с Владо напускат Лозана и с кораб по Женевското езеро пристигат във Франция. До 6 октомври цялата група, къмкоято се присъединява и 30-годишната Мария Вудрачек, пребивава в Париж. На 6 октомври Кватерник, Владо Черноземски и Мийо Крал заминават за Авиньон. Привечер при тях пристига Вудрачек.

На 7 октомври четиримата с автобус се отправят за Марсилия. Кватерник давана Черноземски и Крал по 1500 франка, купува им компас и карта за града и се връща в Авиньон. Останалите нощуват в Екс-ан Прованс. На 8 октомври сутринта тук пристигат Кватерник и Мария Вудрачек. Черноземски, Мийо Крал, Вудрачек и Евгений Кватерник, заминават за Марсилия.

Внимателно изучават маршрута, по който на следващияден ще седвижи френския гост крал Александъри определят мястото на покушението. То трябвадабъде извършено от Владо Черноземски, а Мийо Кралследвадахвърли бомба, зада предизвикапаника и даподпомогне прикриването на другаря си. След обяд групата се завръща в Екс-ан Прованс, обсъжда осъществяването на плана, вечерта Кватерник се разделя с Черноземски и Крал и през Лион пристига в Швейцария.

Настъпва фаталният 9 октомври 1934 година. . .

2. Колкото и да ни се иска да е само наше дело, убийството на крал Александър става възможно и поради противоречията междувеликите сили в Европа, и като противодействие на българо-югославското сближаване, а и зарадинамесата на Германия, търсеща начин отново да спечели загубените си позиции в Югоизточна Европа.

Нека не забравяме, че почти веднага след подписването на Балканския пакт на 9 февруари 1934 г. в Атина от Югославия, Гърция, Румъния и Турция, се създава “Римския триъгълник “ от Италия, Австрия и Унгария на 17 март с. г., че тношенията на Югославия с Италия и Унгария се изострят от 1932 г., заради дейността на революционната организация “Усташа “, че започва активизирането на контактите между Франция и Италия и Германия и Италия с целухажването на кралска Югославия, че се проектира създаване на Средиземноморски пакт между Франция, Югославия и Италия за запазване статуквото в Европа след Първата световна война.

Германиясъщо преследва свои интереси. Следкато в дипломатическите среди се заговорва засъздаване на Средиземноморския пакт, за Берлин-френския външен министър става твърде опасен. Той трябва да бъде премахнат заедно с омразния югославски крал. Целта може да бъде по стигната при посещението на Александър Карагеоргиевичв Марсилия на 9 октомври 1934 г.

Не е случайно, че на 1 септември 1934 г. Херман Гьоринг изпраща писмо до помощник-военното аташе на Германия в Париж - капитан Шпайдел, с което го информира за разработената операция “Тевтонски меч". Писмото Шпайдел го получава след двадни, а отговорът му до втория човек в германския Райх е от 3 октомври 1934 г.

В него посочва, че “ в съответствие с Вашите указания подготовката на операцията “Тевтонски меч “ вече е завършена. Аз подробно обсъдих с г-н Ванчо Михайлов всички възможности. Ние решихме да проведем операциятав Марсилия: там ще се срещнат двете интересуващи ни лица."Владо шофьора “ е подготвен".

До края на живота си Иван Михайлов пази мълчание за връзките си с германците, но съмненията за товао стават най-вече при осигуряване на поверителната информация за маршрута и обезпечеността на сръбския кралски кортеж.

Атентатът в Марсилия раздрусваи поредния опит за българо-югославско сближение - след проюгославянския звенарски преврат на 19 май 1934 г., обнародваната на 4 септември с. г. в Държавен вистник Наредба - закон за защита безопасността на държавата, чийто първи член забранява всякакви организации и групи, които “подбуждат към враждебни действия спрямо чужди държави или които за същата цел си служат или искат даси служат с престъпления, насилие, въоръжени или терористични действия", публикуваното на 8 септември в софийските всекидневници съобщение на Дирекция на полицията за издирването на видни македонски революционери като Иван Михайлов, Георги Настев, Кирил Дрангов и Владо Черноземски и особено с приключилото на 30септември 1934 г. бляскаво посрещане на крал Александърв България.

3. Атентатът в Марсилия е подробно отразен в нашата и световна преса, в статии и книги.

Накратко отбелязвам, че независимо от 1500-те полицаи и агенти, разположени по улица “Ла Канебер “, непосредствената охрана на автомобила е поверена само на двамаконни стражари. Това се използва умело от Черноземски. (Помощникът му Мийо Крал проявява малодушие, скрива се, бяга в Париж, оттамхваща влак за Фонтенбло снамерение да сепрехвърли в Швейцария. Заловенена 15 октомври 1934 г. в малкото френско селце Мелон, прави само признания в полицията, но те се оказват несъществени.)

В 16,20 часана 9 октомври 1934 г. от тълпата посрещачи изкача смелия революционер, притичва покрай коня на охраняващия ескорта полковник Пиоле, викайки : "Да живее кралят!", скача на стъпалото на кралския автомобили почти от упор застрелва Александър Карагеоргиевич, Луи Барту и тежко ранява придружаващия ги ген. Жорж.

Полковник Пиоле успява да успокои коня си, нанася два саблени удара по атентатора, който продължава да стреля. Охраняващите полицаи откриват огън по Черноземски, залавят го, повличат го към близкия полицейски участък и продължават даго бият и разпитват. Без да дойде в съзнание Владимир Черноземски умира в 20 часа в местната болница. Погребан е на 12 октомври в марсилските гробища.

4. На 18 ноември 1935 г. в Екс-ан Прованс започва процесът срещу Мийо Крал, Звонимир Поспешил и Иван Раич засъучастие Марсилския атентат. Следсвидетелствата на Раич и Поспешил, френският съд моли италианското правителство да екстрадира Евгений Кватерник и д-р Анте Павелич като организатори на покушението. Италия отказва, но все пак ги арестува. Следват разпити, като писмените им обяснения са предадени на френските съдии. В тях обвиняемите категорично отхвърлят съучастие в атентата.

Защитник на подсъдимите е големият адвокат Жорж Десбон. Той се изправя срещу френското правосъдие с необикновена смелост. Още на 19 ноември след скандал с председателя на съда де ла Бруаз, Десбон е отстранен от процеса и му се отнема правото да упражнява адвокатска практика, възстановено едва след приключване на делото.

На 12 февруари 1936 г. е произнесена присъдата - Крал, Поспешил и Раич се осъждат на доживотна каторга, а Павелич и Кватерник - задочно на смърт.

Главната отговорност за убийството на краля обаче носи френската тайна полиция и вчастност генералния инспектор Систерон, отменил съпровода на кралския кортеж в последния момент на създадения за целта мотоциклетен отряд.

5. Марсилският атентат парира временно и опитите за сближение на Югославия и България. Флиртът със западната ни съседка екраткотраен и без изгоди за страната.

ВМРО е враждебно настроена към правителствотов София, дошло на власт следпреврат със сръбска финансова и политическа помощ. Покушението срещу крал Александър убива не само неродилата се българо-югославска дружба, но и подрива много сериозно авторитета на правителството на Кимон Георгиев.

Прав е Иван Михайлов, когато твърди: "Марсилската акция удари в сърцето режима на Кимон Георгиев в България, на когото тъкмо сръбският крал беше най-важната политическа и морална опора."

Като следствие на проницателните му обобщения идва и падането на Кимон Георгиев отвласт, свален чрез цар Борис Трети от ген. Пенчо Златев, на 22 януари 1935 г.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2003, № 9 (46)