Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ГЕОРГИ КЬОСЕИВАНОВ
125 години след рождението му

Борислав Гърдев

web

Георги КьосеивановНа 19 януари се навършват 125 години от рождението на българския дипломат, царски секретар и премиер Георги Кьосеиванов. Родом от Пещера, той завършва право в Париж през 1905 г. Дипломатическата му кариера започва в Рим през 1912 г. Работи последователно в посолствата ни в Цариград (1913-1915), Берн (1918-1920), Берлин (1920), Париж (1923-1924) и Букурещ (1925). Той е български пълномощен министър в Атина през 1926-1931 г., в Букурещ - 1931-1933 г. и в Белград през 1933-1934 г. Началник е на канцеларията на цар Борис Трети през 1934-1935 г., а в правителството на Андрей Тошев (21 април - 23 ноември 1935 г.) е вече външен министър. Става министър-председател на България на 23 ноември 1935 г. и оглавявайки с реконструкции 4 кабинета, запазва поста си до 15 февруари 1940 г.

Във външната си политика кабинетът на Кьосеиванов се придържа към реалностите, установени с Версайската система от мирни договори. То например подкрепя икономическите санкции от 9 октомври 1935, наложени от ОН на Италия след агресията й срещу Абисиния, започнала на 4 октомври, въпреки че тази страна е сред водещите велики сили, недоволни от мирните договори от 1919 г. Нашата дипломация обаче застава на принципите на държавния суверенитет, гаранция на който е Обществото на народите.

На 27 януари 1937 г. Кьосеиванов в качеството си и на външен министър подписва пакта за вечно приятелство с Югославия, като по този начин се разхлабва враждебният обръч от подозрителни съседи, заобикалящи нашата страна. Важна заслуга на кабинета е сключването на Солунското споразумение от 31 юли 1938 г. с ген. Метаксас, с което се премахват военните ограничения за България. В същото време споразумението задължава договарящите се страни да не се нападат, като по този начин съседите ни се стремят да отклонят държавата ни от сключване на опасни съюзи с надигащите глава фашистки държави. В края на управлението си Кьосеиванов сключва и съглашение за стокобмен и плащания със СССР - на 5 януари 1940 г., имащо важно заначение за българското стопанство.

В сложната и взривоопасна обстановка през 1938-1939 година правителството умело лавира, като, от една страна, чрез царя съдейства за сключването на Мюнхенската спогодба от 30 септември 1938 г., с която Судетите се дават на Германия, а от друга, след немската инвазия в Полша на 1 септември 1939 г. на 15 септември обявява неутралитет. Този акт съответства на желанието на мнозинството българи за невключването на страната в разгарящата се Втора световна война. Това не означава, че външният ни министър не е за МИРНА ревизия на жестокия Ньойски договор от 27 ноември 1919 г. Доказателството е изпратената на 19 април 1939 г. до българските дипломатически представителства секретна директива № 19, в която се степенуват българските искания - получаване на Южна Добруджа до границите, определени от Берлинския конгрес на 1 юли 1878 г., Беломорска Тракия - в границите от Букурещкия договор от 28 юли 1913 г. и евентуално предадените на Югославия с Ньойския диктат Западни покрайнини.

Във вътрешно-политически аспект политиката на Кьосеиванов оставя противоречиви впечатления. Той е смятан за опитен, обигран и способен политик, но същевременно спомагащ за оформянето на безпартийния режим в страната, чийто лидер е Борис Трети. Ако и да е добър управленец, той получава властта от царя и това засилва съмненията, че така подпомага личния монархически режим. В романа си "Тютюн" (1954) Димитър Димов му прави убийствена характеристика - "Той беше всеизвестен ленивец на лакейска служба в двореца. Имаше подпухнало лице и сънливи, уморени от бридж очи. Някой му беше внушил, че е незаменим държавник, и това го караше да смайва страната и чуждите правителства с непрекъснати дипломатически актове, които приличаха на поклони във всички посоки. Останалото той предоставяше на чиновниците си."

Кьосеиванов се ползва с царското благоволение, но съсредоточава цялото си внимание за подобряване отношенията с Гърция и Югославия, вътре в страната се разпорежда родственикът му и ресорен министър Иван Красновски (4 юли 1936 - 14 ноември 1938 г.), чиято основна задача се оказва унищожаването на партийно-парламентарната система в България. Въпреки грубите предохранителни мерки, полицейският произвол и недемократичните прийоми за издигане на кандидати за кметове, общински съветници и депутати, които се предлагат еднолично, а не от партии, подписвайки декларация, че не са членове на забранени от закона организации, в страната се провеждат местни - на 14 март 1937, и парламентарни - на 27 март 1938 г., избори. Важните за правителството избори за Народно събрание му дават необходимото мнозинство - от избраните 160 депутати 93 са правителствени, а 67 опозиционно настоени.

По време на управлението на Георги Кьосеиванов България достига забележителен икономически подем и стопански просперитет - още се помни митичната 1939 г. като мяра за нашенско благоденствие, но истината е, че то настъпва в резултат на икономическото ни обвързване с Германия. Освен това самият Кьосеиванов има врагове от старата политическа класа, изхвърлена от сцената след 19 май 1934 г., а и неговата предпазлива и благоразумна политика към края на 1939 г. става вече излишна за амбициозната и реваншистки настроена прогерманска върхушка около цар Борис Трети. Това налага оставката на Кьосеиванов на 19 октомври 1939 г. и разпускането на непокорния парламент .

На 24 октомври 1939 г. Георги Кьосеиванов оглавява своя последен, четвърти, кабинет. Задачата му е да подготви изборите за 25. ОНС, проведени между 24 декември 1939 (независимо че на 21 декември подава демонстративно оставка) и 15 януари 1940 г. в разгара на войната, което ги прави уникални за тогавашната европейска реалност, спечелени убедително от правителственото мнозинство. Само че този път министър-председателят от 15 февруари 1940 г. се казва Богдан Филов. В разговор с тайния си съветник Лулчев цар Борис Трети пита ехидно: "Но с Кьосето как да процедираме?", получавайки подобаващия отговор: "Ще му кажете да си почине, защото той пак може да потрябва." Така и става - Кьосеиванов поема дипломатическата ни мисия в Берн, където е посланик до 13 септември 1944 г. и след отзоваването си от новия ОФ кабинет на Кимон Георгиев и външния министър Петко Стайнов отказва да се завърне в страната, оставайки емигрант в Швейцария.

Георги Кьосеиванов има определена заслуга и за спасяване на българските евреи. В Швейцария той е не само български пълномощен министър, но и деец на международния Червен кръст. Като такъв поддържа контакти и с американската разузнавателна мисия в Берн, ръководена от Алън Дълес. Основна причина за тези връзки е съдбата на пленените съюзнически летци, свалени над територията на България. Кьосеиванов иска писмено мнение от добрия си приятел Рене Шарон, бивш комисар на ОН в България, построил еднотипните еднофамилни жилища в жк "Бъкстон" в София, по въпроса за военнопленниците и депортирането на евреите от различните европейски страни. Информацията, която получава, е ужасявяща - от Румъния и Русия са изпратени в лагерите на смъртта 750 000 души, Унгария предава 402 000, Чехословакия 277 000, Югославия - 60 000... Този документ е предаден лично от Кьосеиванов на царя при срещата им на 4 август 1943 г. След запознаването си с него цар Борис Трети пребледнял до смърт. Въпреки това, независимо че царят е повикан на разговори в главната квартира на Хитлер на 14 август 1943 г., докато е жив, не позволява депортирането на българските евреи от старите предели на царството в лагерите на смъртта.

Към 31 август 1943 г. германците окончателно се отказват от изискването на българските евреи. Причината - промяната на обстановката в страната след смъртта на цар Борис Трети - на 28 август, в разгара на преговорите в Берн със западните съюзници за излизането на страната от съюза й с Германия, в които е замесено името на Таквор Такворян, богат тютюнотърговец, заселил се в Берн, работещ за съюзниците и препоръчан от Георги Кьосеиванов.

Името на Кьосеиванов влиза в обръщение и при съставянето на регентския съвет, положил клетва пред парламента на 9 септември 1943 г. Германците се противопоставят на кандидатурата му, тъй като според посланик Адолф Бекерле: "За нас той е неподходящ за регент. Той е демократ, който има англофилски тенденции."

Георги Кьосеиванов не се подчинява и на новата ОФ власт. Той остава в Швейцария. Според Стефан Попов ("Безсъници", 1992 ) с авторитета си е бил безспорен център на емигрантската ни общност в Европа, но така и не проявява необходимата активност, за да актуализира каузата й пред меродавните политически фактори. Освен това в противовес на прокараната версия, че е пишел мемоари за нашите национални катастрофи - както заявява с апломб Андрей Чапразов - изиграл неговото алтер его проф. Механджийски в епизода "Тайната на шифъра" (1971) от легендарния хит "На всеки километър" на Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев, Кьосеиванов не оставя и един ред мемоари след смъртта си на 27 юли 1960 г.

Днес около името на Георги Кьосеиванов отново ще се шуми, а делото му ще бъде подлагано на различни интерпретационни оценки. Хубаво е при подобни амбициозни начинания да се преследва обективния тон, за да не го смятаме както за политическо нищожество, така и за наследник на Стамболов. От това само ще спечели паметта на този изтъкнат наш държавник.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.01.2009, № 1 (110)