"РАЗБОЙНИКЪТ НА ПЕРОТО" ДИКО ЙОВЕВ СЕ САМОУБИВА СЛЕД ШУМНА ФИНАНСОВА АФЕРА

Борислав Гърдев

web

Надали в нашата журналистика има по-скандална и противоречива фигура от Дико Йовев (1867-1902 г.).

Днес името му не говори нищо на читателите, но преди повече от век е замесено в няколко от най-големите скандали и афери, разтърсили България. Не случайно Йовев е наричан "разбойникът на перото".

Той започва кариерата си като редактор на вестник "Напред" (1886-1887), издава списание "Ум и здраве" (1887-1889) и "Стенографски вестник" (1887-1893), на който е отговорен редактор от 4 до 7 брой. От това издание амбициозният Йовев прави скок в политиката и използвайки семейното си положение (баджанак на Димитър Петков и зет на Димитър Ризов), попада в редиците на народните либерали. Като "архистамболовист" той оглавява стенографското бюро на 7 ОНС, откъдето грубо е уволнен от партизаните на К. Стоилов. Неговото пребиваване в тогавашния официоз "Свобода" се запомня с два гръмки скандала.

Колкото и да е невероятно, именно той изобличава, през 1890 г., известния адвокат и политик д-р Никола Генадиев, че е взел 6000 лв. подкуп от правителството, за да пише хвалебствени статии за Стамболов в своя всекидневник "Балканска зора", а 4 години по-късно направо взривява обществените нрави у нас, обвинявайки видния ни консервативен политик Григор Начович, че е блудствал с дъщеря си Тодорка. Тази "чудовищна гнусота" на Йовев докарва до изстъпление Начович, който след прочитане на пасквила припада. Мръсният компромат е и една от причините за жестокото убийство на Стамболов, организирано непоколебимо от търсещия възмездие Гр. Начович.

След падането на Стамболов от власт (19 май 1894 г.), Дико Йовев предвидливо бяга в Швейцария, откъдето се завръща след година, накичен с титлата "доктор", чиято легитимност е оспорвана в печата.

Постепенно той се адаптира към Стоиловото управление, ставайки канцлер в българското дипломатическо агентство в Цариград през 1897 година. А след това дори се докопва до длъжността столичен кмет!

През 1900 г. е вече в обкръжението на ген. Рачо Петров и... Григор Начович при редактирането и издаването на вестник "Свят" (1900-1902 г.), орган на безпартийното правителство на генерала.

Вестникът се бори за създаването на нова партия от млади, честни и доброжелателни сили, които да съставят правителство за реформиране на всички институции, поставени не върху лични, а върху принципни основи.

Дико Йовев самоуверено пише за многобройния легион около "Свят" и за програмата му, в която "лекът за моралната анархия е консервативното начало". Йовев усилено се стреми да разпространи идеите си, докато ген. Р. Петров е на власт (09.01.-19.02.1901 г.). В престараването си за пласиране на вестника стига дотам, да изпраща писма до околийските началници с указание да събират абонаменти от общините, като дори натрапва надписани абонаментни квитанции за всяка община. Налага се новият вътрешен министър Михаил Сарафов с окръжно №2783 да припомни на околийските началници, че не е тяхна работа да се занимават с абонамента на вестници и списания в княжеството.

Най-големият скандал, в който е замесен Дико Йовев, е с фалшифицираните гербови марки. Този скандал избухва в самото начало на 1902 г.

Като истински нашенски Остап Бендер, Йовев замисля хитър и дързък план за бързо забогатяване. Заедно с чиновниците от Народна банка Хр. Гарибов, К. Капанов, Хр. Шахпазов, Нахмиас и капитан Будевски той организира отпечатването на гербови марки с готови клишета на Народна банка в тираж 10 млн. лева. Издаден, Дико Йовев е задържан на 6 януари 1902 г. В ареста на 8 януари той се отравя с цианкалий, зашит във връхната му дреха.

По повод фамозния му край вестник "Мир" излиза на 15 януари 1902 г. с уводна статия "По гербовите марки". Меродавният всекидневник констатира с прискърбие, че най-тежкото впечатление спрямо аферата произтича от факта, че в нея са замесени "хора от арсенала, от земледелческите каси, както и бившият столичен кмет Дико Йовев", т.е. "държавни чиновници и такива, които искат да играят първенствующа роля в страната". Особено язвителен е вестникът към личността на Дико Йовев, доказал, че действа като престъпен тип, "пораствал и възмъжавал под закрилата на разни Чардафоновци и Гороломовци".

Важен е и изводът, до който накрая достига вестникът: "ако искаме долните елементи долу да стоят, да не излизат никога на повърхността, то трябва да пресечем всички пътища, които водят към евтината слава, да поддържаме само такова възвеличение, което е възможно при пълна обществена дисциплина".

Констатация, смущаваща със своята прозорливост и оказала се актуална и един век по-късно.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2004, № 10 (59)