Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОМПРОМИСНИЯТ ДЕМОКРАТ

Борислав Гърдев

web

Представата за Драган Цанков като краен русофил по принцип е вярна. Но в бурната му и противоречива обществено-политическа дейност има един период (1881-1883), през който чувствата му на признателност към освободителката, са поставени на изпитание.

Началото на преоценката на официалната царска политика съвпада с държавния преврат на княз Александър Батенберг от 27 април 1881 г., с който е свалено от власт правителството на Петко Каравелов, суспендирана е конституцията и е наложен впоследствие режимът на пълномощията.

Като един от бащите на Търновската конституция и бивш премиер (24 март - 28 ноември 1880 г.) Драган Цанков е скандализиран от безпардонните действия на шайките на Ернрот и Ремлинген, престарали се с насилията си при изборите за Второ ВНС (14-21 юни 1881 г.), но въпреки всичко е избран за депутат от Търново.

На 16 юни 1881 г. той телеграфира директно на император Александър Трети: “Ножът допря до кокала. Молим Ви да махнете руските офицери от избирателните урни", а на руския дипломатически представител в София - Хитрово изпраща открито писмо от 25 май, в което дръзко отбелязва: “Такива и подобните тем руси заставляват и българите, както заставиха и сърбите, да си припомнят думите, които един древен мъдрец отправя към пчелата: “Не ща ти нито меда, нито жилото!"

Като истински, неустрашим борец след преврата Цанков поема върху себе си цялата тежест на съпротивата срещу новите властници. И докато Каравелов и Славейков емигрират в Пловдив, откъдето воюват срещу Батенберг и неговата пакостна политика, то Драган Цанков остава в София, с риск да бъде преследван и измъчван.

С неговото активно участие се приема програмата на Либералната партия от 20 януари 1882 г., в която се настоява за възстановяване на конституцията и за съставяне на смесено правителство, посочено от княза. Въпреки умерения й тон, управниците я посрещат с раздразнение. По заповед на вътрешния министър Григор Начович на 6 февруари 1882 г. болният от простуда Цанков е арестуван в 4 часа сутринта и, треперещ от студ, е въдворен принудително във Враца като разбойник. Така правителството допуска груба грешка, извайвайки над него ореола на врачански мъченик, светец и изгнаник.

Най-силно е потресена обществеността в София. Учениците от основните училища тръгват към двореца, за да искат от Батенберг да им върне учителя, а 200 чиновници от различни министерства подават до Държавния съвет прошение, с което настояват да се върне “незаконно заточения народен труженик."

В престараването си режимът на руския генерал Леонид Соболев стига дотам, да обяви Цанков за луд. Срещу него е насрочен процес за 10 февруари 1883 г., а на 16 юни съдебният следовател в Първи съдебен участък при Врачанския окръжен съд А. Н. Парушев, след като “по знаковете" и “по лошавият му поглед" забелязва, че “обвиняемият Драган Цанков няма здрав ум", на основание статия 597 от Временните съдебни правила постановява “да се свикат онези лица, които познават добре обвиняемия Цанков и изпитат в какво положение се намира неговата памет".

Разпитани са Н. Занкин, С. Великов, А. М. Липовански и Йосиф Рогозински, които услужливо обясняват, че обвиняемият е “помешен в умът си".

Съдебният фарс не постига желания ефект и още повече увеличава популярността на Цанков.

В същото време бруталните действия на руските генерали, разпореждащи се като господари у нас, поставят под заплаха суверенитета на страната. Налага се обединение на национално-патриотичните сили за сваляне правителството на Соболев. Безкористният родолюбец Цанков заема умерено-компромисна позиция, което подтиква княза да го освободи (на 26 юли 1883 г.) и да поеме ангажимент за възстановяване на конституцията.

Посрещането на Драган Цанков в София на 29 юли, описано живо и темпераментно от д-р Васил Радославов във вестник “Съзнание" (бр. 15, 2 август 1883 г.), е истински триумф за либералния водач. В преговори със своя мъчител Григор Начович, приключили със споразумение на 8 август 1883 г., Цанков се съгласява конституцията да се възстанови с ограничителни клаузи с оглед увеличените прерогативи на княза.

Батенберг удържа на обещанието си и на 7 септември връща конституционните норми в страната. На същия ден Драган Цанков става министър-председател на смесеното либерално-консервативно правителство. Той изпълнява поетото обещание, като на 5 декември 1883 г. прокарва със скандал в парламента Закона за изменение на конституцията. От този ден обаче изчезва и обаянието му на светец, страдалец и либерален демократ.

Крайните либерали около Каравелов и Славейков повеждат безкомпромисна борба срещу неговата помирителна и компромисна политика. Тя се увенчава с успех и след парламентарните избори на 27 май - 4 юни 1884 г. фракцията на Цанков е победена.

На 27 юни 1884 г. в Търново Др. Цанков си подава оставката като премиер в полза на Петко Каравелов, но разпрата между тях води до първото голямо разцепление в Народната либерална партия, оповестено публично на 25 юли 1884 година.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.10.2004, № 10 (59)