Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БОГДАН ФИЛОВ

Борислав Гърдев

web

1.

На 28 март се навършват 125 години от рождението на един от най-добрите ни научни дейци - в областта на тракийската археология и старобългарското изкусто, и на един от най-противоречивите родни политически лидери - академик Богдан Филов.

Раздвояван като мнозина свои колеги между академичното поприще и примамливите блясъци на голямата политика, той прави завидна научна краиера в продължение на повече от 3 десетилетия, започвайки от 1906 г., преди да приеме изкушението да стане просветен министър на 14 ноември 1938 г. в правителството на Георги Кьосеиванов и да полети към политическия ни връх на премиер на 15 февруари 1940 г., след който сгромолясването води само в преизподнята, санкционирана от смъртната присъда, произнесена от т.нар. Народен съд и изпълнена в нощта на 1 срещу 2 февруари - Сретение Господне - 1945 г.

Богдан Филов е образец на амбициозен и напорист учен, който след дългогодишна реализация на научния фронт, свързана и със скандали със свои колеги и с непрекъснати увещания към оторизираните държавни органи в лицето на МНП да получава допълнително средства за своите научни изследвания, най-накрая е изкушен от политиката, в която разкрива напълно заложбите си в служба на изграждането на авторитарната социална държава, ръководена от царя, която се явява стъпало към утвърдената веднага след 9 септември 1944 г. тоталитарна социална дължава от съветско-болшевишки тип.

И това е горчивата истина, която трябва да си признаем - за умелото и дълготрайно функциониране на българската тоталитарна обществено-икономическа система заслуга има и царският безпартиен режим, въведен след 21 април 1935 г., явяващ се форма на авторитарна власт, след чието събаряне разчистването на пътя към българския тоталитаризъм става бързо, ефективно и трайно.

Богдан Филов се ражда на 28 март 1883 г. в Стара Загора, където баща му Димитър Филов ръководи 6. Старозагорска дружина. Военният има заслугата за сполучливото Съединение на 6 септември 1885 г. в Пловдив, включва се като командир във Временното правителство, а след това в Сръбско-българската война като подполковник командва Централната колона, която овладява Цариброд и се сражава за Пирот на 15 ноември 1885 г. След войната е изпратен в Русе като командващ 3. пехотна бригада. Тук подполковник Филов се противопоставя на контрапреврата на Стефан Стамболов от 10 август 1886 г. и оглавява русофилските бунтове срещу Регентството на 18 февруари 1887 г., заедно с Атанас Узунов и Олимпий Панов. Бунтът е потушен бързо, а подполковник Д. Филов умира от раните си в болницата, като съществуват подозрения, че е и отровен.

Съпругата Елисавета Филова, която е омъжена за него на 11 ноември 1880 г. в Карлово, мъчително трудно получава разрешение да го погребе след разстрела на останалите заговорници на 22 февруари 1887 г. Карловчанката Елисавета Сахатчиева остава вдовица с трима сина, но полага изключителни усилия да изучи двама от тях - Святополк и Богдан.

Детстовото на Богдан Филов преминава в Стара Загора, Пловдив, Русе, Одеса и Карлово. Докато е млад, обича всяко лято да се връща в Карлово, който стимулира и ранните му писателски изяви. До завършването с отличие на класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия през 1900 г. Богдан вече е написал разказите "За малини", "През Вартоломеевата нощ" и "Приятелите", както и повестта "В надвечерието на Освобождението".

През есента на 1900 г. се записва в Историко-филологическия факултет на софийското Висше училище. След година получава стипендия от МНП за продължаване на обучението си по класическа филология в Лайпциг. Тя идва от накогашния фонд "Българска добродетелна дружина", наследен от Иван Евстратиев Гешов и управляван от Христо Пулиев. Имайки предвид родствените връзки на фамилиите Сахатчиеви и Гешови, е резонно да се допусне, че освен отличната гимназиална диплома, и връзките между двата рода, поддържани от Елисавета Филова, повлияват за получаването на стипендията.

Богдан Филов учи класическа филология във Вюрцбург от есента на 1901 до лятото на 1902 г., наблягайки върху усвояванането на немския език. През октомври 1902 г. той е вече в Лайпциг, където престоява две години. Здравословни проблеми го принуждават да се прехвърли от Лайпциг във Фрайбург, където посвещава две години на своята докторска дисертация. През 1906 г. Филов завършва труда си "Легионите в провинция Мизия от Август до Диоклециан", като дисертацията му е отпечатана в авторитетното научно списание "Клио" като приложение за 1906 година!

През пролетта на 1906 г. д-р Филов се завръща в България. Веднага е назначен за учител в Трета софийска мъжка гимназия, но от 1 май е командирован в Народния музей. От 1 септември 1906 г. е преместен във Втора софийска мъжка гимназия, но младежът отправя молба до министър Шишманов от 6 септември, в която посочва защо смята за неуместно посоченото назначение, искайки да работи в Народния музей. Филов започва кариерата си в Народния музей под ръководството на Вацлав Добруски, с когото скоро влиза в конфликт от професионално естество. Борбата срещу стила и метода на работа на Добруски се увенчават с успех и от 20 февруари 1910 г. Богдан Филов е и.д. директор на Народния музей, на който става титуляр от 1 юли 1911 г. Богдан Филов съчетава с успех работата си на учен и администратор. До 1938 година, когато става министър, той се справя успешно с всичките си ръководни задължения на директор на Народния музей и Археологическия институт, университетски преподавател, ректор на СУ и шеф на БАН. А това стимулира и самочувствието му, че за него няма бариери на научното поприще и че с каквото и да се захване ще го докара до успешен финал.

Научно-изследователската му дейност е във възход. През 1910 г. публикува знаменитата си студия "Археологически паралели", смятана и днес за настолен учебник по антично изкуство за преподаватели и студенти. След като подпомага приемането на Закона за старините на 6 февруари 1911 г., от 1913 г. Филов ръководи и службата за старините към Народния музей. През същата 1913 г. издава "Софийскатна църква "Света София", като част от поредицата за издаване историята на град София. През септември 1913 г. трудът му е подарен на цар Фердинанд, тъй като монархът като почетен член на Българското археологическо дружество лично се застъпва за отпускане на средства за реставрация на църквата "Света София" през 1912 г. Книгата представя нейният автор като вещ познавач на византийската и в частност църковната архитектура.

По време на войните за национално обединение - 1912-1918 г. на Филов е възложено да оглави научна мисия в Одринска Тракия и Македония, за да разкрие, опише и събере археологически и етнографски паметници. Експедициите му от 1912-1913, 1915, 1916 и 1917 г., описани прецизно от него в дневници, са публикувани през 1993 г. от професор П. Петров. От обиколките си Богдан Филов прави извода, че България притежава първостепенни по значимост паметници на средновековната архитектура и изкуство, важни и необходими за общата история на изкуството. Основният проблем обаче е свързан със състоянието им и степента на тяхната проученост. Научните експедиции, в които участва Богдан Филов, стимулират изучаването и осмислянето на културно-историческите паметници и се явяват средство за обогатяване сбирките на Археологическия и Етнографски музей в София. През 1914 г. в Народния музей постъпват 2912 експоната, през 1915 те са 414, през 1916 г. са 1723, през 1917 - 596, а през 1918 г. са вече 1658.

Освен всичко друго проучванията на Филов го стимулират да напише капиталния си труд "Старобългарското изкуство", появил се първо на немски език през 1919, а на български излязъл 5 години по-късно. Двутомникът на Филов "История на българското изкуство" се появява през 1932-33 г. в Берлин и Лайпциг.

В края на 1919 г. към Историко-филологическия факултует на Софийския университет се откива катедра по археология и история на изкуството. Единствен кандидат за обявеното място на редовен професор е подалият документите си на 25 декември Богдан Филов. Кандидатурата му е одобрен и от 1 юли 1920 г. той напуска Народния музей и става редовен професор в Софийския университет. На 11 юли 1921 г. се създава Български археологичен институт. За негов директор е избран Богдан Филов. Този институт се превръща в главно поле за изява на енергията и работоспособността на Филов.

Голямо признание на научния свят получава през 1927 г. с публикацията си на немски език на книгата "Архаичният некропол от Требенище на Охридското езеро", в която разкрива находки от българската научна експедиция в Македония през Първата световна война, открити на 20 май 1918 г., представляващи голям интерес както за културата в македоно-илирийската област в края на 6. век пр.Хр., тъй и за елинското изкуство от това време. През същата 1927 г.излиза и другата му прочута книга "Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската библиотека", която се появява в истинския си автентичен блясък благодарение усилията на Филов и на спечеления за каузата му префект на Ватиканската библиотека монсеньор Джовани Меркати. Благодарение съдействието на Бритиш музеум, оказано му през лятото на 1925 г. Филов успява да проучи и Лондонското четвероевангелие на цар Иван Алексанндър и да издаде знаменитата си книга "Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александър" през 1934 г., в която застъпва тезата си за българска редакция на евангелския иконографски цикъл с център Търново. Не случайно през 1980 г. Людмила Живкова, която прави ново издание на Четвероеватгелието, изтъква, че "трудът на Филов представлява най-пълното научно изследване върху евангелието на Иван Александър."

След като през пролетта на 1923 г. в Берлин е посветен в масонство, Филов участва в първите три международни византоложки конгреса през 1924, 1927 и 1930 г. Четвъртият византоложки конгрес се провежда между 9 и 16 септември 1934 г. в новопостроената сграда на Софийския университет. Двигателят на конгреса от българска страна е проф. Богдан Филов. Той участва и в работата на 5. Международен византоложки конгрес, проведен три години по-късно в Рим. Осъществява специализации и научни посещения в Германия, Италия, Франция, Англия, Сирия, Палестина, Египет, където работи върху изследванията си и участва в различни научни форуми.

Публикациите също не секват - през 1930 г. излиза "Старобългарска църковна архитектура", на следващата "Римско владичество в България", през 1933 г. издава "Софийската църква "Свети Георги", през 1934 г. се появява книгата "Мадарският конник", в която застъпва тезата за сасанидското - т.е. персийското влияние в изработката на ререфа, като в контурите на конника припознава хан Крум, а през 1938 г. излиза и студията му "Куполните гробници при Мезек".

Продължава растежа в академичната кариера - през 1929 г. Филов е избран за академик, на 27 юни 1937 г., след смъртта на Любомир Милетич, става председател на БАН и остава такъв до края на живота си, а през 1931 г. е вече и ректор на СУ. На 1 май 1931 г. в интимен кръг чества 25-годишната си научна дейност и 10 г. от основаването на Българския археологически институт, на който Богдан Филов е постоянен директор.

През 1932 г. Филов се жени за Евдокия Петева, а през февруари 1935 г. предлага на вниманието на просветния министър ген. Тодор Радев свой проект за създаване на Институт за национална култура, наука и изкуство. Главната цел на проекта му е институтът да "обедини и съгласува всички инициативи и усилия, насочени към развитието на висшето духовно творчество в България". За бюджета на този институт той предлага да се отпуснат 15 млн. лева, колкота са дадени и на Народния театър. За съжаление, на този амбициозен мегапроект - Филов планира създаване на Институт от порядъка на Комитета за култура на Людмила Живкова! - отговорните фактори не обръщат внимание. Засегнат и уязвен, Б. Филов пише направо на цар Борис Трети, на когото изпраща и препис от изложението си, в което отново горещо защитава тезата си, че Институтът трябва "да се превърне в крупно дело на нашата просветна политика". На проекта не е даден ход поради финансови причини, но Филов вече попада в полезрението на царя - главен разпоредител с властта в страната и мениджър на поредица от правителства и министри, приели да се наричат участници в царския безпартиен режим.

През юни 1936 г. по негова молба Филов е приет от царя и му излага гледището си "за политическото положение на страната като неутрално лице, което гледа на работите по-обективно". Минават малко повече от две години и на 14 ноември 1938 г. той е назначен за просветен министър. В научното поприще на него вече му е тясно, конфликтувал е с авторитети като Любомир Милетич, Петър Мутафчиев и Стоян Романски, редактирал е за кратко от 1939 до 1941 г. съвместно с проф. Борис Йоцов списание "Родина", в което помества и кратки научно-популярни статии. Блазни го политическата кариера. В голямата политика той търси поле за разгръщане на потенциала си, с който искрено вярва, че ще бъде полезен на родината си.

 

2.

От 14 ноември 1938 г. Филов е на политическия връх на България. Отново разгръща управленския си потенциал, осъществява поредица от иницитиви, но вече се разкриват и тези особености на характера му, които ще го превърнат в сторонник на авторитарната власт, в диктатор, в привърженик на твърд и непоколебим съюз с нацистка Германия. Самоувереността му не го напуска до септември 1944 г., но тя има фатални последици както за него, така и за страната ни.

Като просветен министър до 11 април 1942 г. Богдан Филов се грижи за патриотичното възпитание на учениците със създаването през февруари 1940 г. на младежката организация "Бранник". Той подсилва и фонд "Учителски заплати", като за пръв път учителките у нас получават двумесечен платен и тримесечен неплатен отпуск по майчинство.

Юридическият факултет в СУ е разделен на Правен и Държавно-стопански, а през 1941 г. се открива и Висшето техническо училище. Много е активно просветното министерство в своята дейност в "новите земи" - в Южна Добруджа, Македония и Беломорска Тракия. 25. ОНС го упълномощава за три години да открива нови училища и гимназии, като му разрешава сключване на заем от 350 млн. лева за учебното дело там. Само през 1941-42 г. в Южна Добруджа са открити 400 училища и прогимназии, смесени гимназии в Добрич и Силистра и гимназия в Балчик. В Беломорието започват да действат 150 основни училища и 6 гимназии, в Западните покрайнини 200 училища, вкл. смесени гимназии в Цариброд и Пирот. През 1942 г. в Скопие се открива унивеситетът "Св. св. Кирил и Методий" като филиал на Софийския, от 1943-44 учебна година в него започва да фунционира Историко-филологически факултет с три специалности - славянска филология, история и география, а в столицата е почти готова сградата на Народната библиотека, строена по проект на корифеите Васильов и Цолов.

В същото време Филов полага не малко услия за утвърждаване на авторитарната държава у нас - през 1940 г. в България се създава по германски образец организацията "Труд и радост", която трябва да обединява усилията на работници и интелигенти. В началото на 1941 г. със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните служители Богдан Филов атакува университетската автономия, влизайки в конфликт с ректора на университета Стефан Цанков. Впоследствие на 28 март 1941 г. парламентът гласува законопроекта с добавката, че "Научната и преподавателската дейност на академичния персонал в университета не подлежи на контрол от върховната изпълнителна власт и не може да бъде повод за уволнение от Министерския съвет". През 1940 г. Народното събрание приема нов Закон за БАН, която е преименувана в Българска академия на науките и изкуствата. През февруари 1941 г. Общото събарние на БАН преизбира Филов за неин председател. В началото на март 1941 г. парламентът, по предложение на Богдан Филов, все пак ограничава автономията на Академията, приемайки Закон за допълнение на Закона за академията, според който секретарят на БАН се назначава он министъра на просвещението измежду трима кандидати, посочени от Управителния съвет.

В актива на Филов задължително трябва да посочим и антиеврейския Закон за защита на нацията, приет от МС на 7 октомври и станал Закон след приемането му от парламента на 24 декември 1940 г. Филов се занимава и с проблемите на Българската православна църква - в частност с възстановяване патриаршеското й достойнство, проблем, поставен от Светия синод от 1940 г. На 26 юни 1942 г. той разговаря с владиците Неофит Видински, Михаил Доростоло-Червенски и Паисий Пловдивски, които му връчват протокол от решението на Светия синод за създаване на Патриаршия. Филов и тук решава да действа по линия на откритата държавна намеса. Предлага отново монархът да е арбитър при избора на български патриарх, като Борис Трети през ноември 1942 г. се съгласява да посочва и утвърждава патриарх между предоставени от Светия синод три кандидатури. Впоследствие царят оценява отговорността върху себе си, предпочитайки въпросът да се решава от свикан за целта църковно-народен събор.

И като регент Филов продължава да работи по въпроса, смятайки да подчини БПЦ на политическата власт, "за да не направим от църквата държава в вържавата", както посочва той на 22 септември 1943 г. в речта си пред Регентския съвет. Препоръките му са използвани от новите комунистически властници и Вълко Червенков прави пловдивския митрополит Кирил през 1953 г. български патриарх точно по модела на Богдан Филов, превръщайки умело църквата ни в послушен изпълнител на волята на управляващата БКП.

Като премиер до 9 септеври 1943 г. Филов носи основната отговорност както за подписването на протокола във Виена за присъединяване на страната ни към Тристранния пакт на 1 март 1941 г., за което е сурово критикуван, въпреки че никой не посочва как би се защитавала страната ни от намиращата се в Румъния 680 000 армия на фелдмаршал Вилхелм Лист, за вкарването на българските войски в Македония и Беломорието на 19 април 1941 г., като по този начин се осъществява националния ни идеал, за който поколения наред български патриоти дават живота си, а и Германия предоставя правото на българската власт "временно", до сключваянето на мирните договори, да администрира тези земи, освобождавайки немските войски за похода им срещу СССР, както и за обявяването на войната срещу САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 г., въпреки че това е съюзническо задължение на страната ни, което води до жестоките англо-американски бомбардировки над София на 10 януари и 30 март 1944 г. Всички тези жестове на Филов са в името на компромиса за осъществяването на националния ни идеал - обединението на българските земи. Не случайно на 14 май 1941 г. той прави специално изявление в парламента по повод на обединението ни, а на 20 май в двореца е посрещнат свещеният огън от първата българска столица Плиска, който след това трябва да бъде изпратен в новите земи.

Кредото си на политик Филов защитава най-ярко в парламентарната си изява като премиер на 18 март 1940 г. и в знаменитата си реч във Военния клуб, произнесена на 15 септември 1942 г., а парламентарните му речи под заглавие "Пътят на България" излизат в отделно издание. Особено важна е втората от тях, в която в 18 точки Богдан Филов излага визията си за безпартийния режим и за социалната авторитарна държава, която трябва да обединява всичко най-ценно и значимо около трона на царя. В тази си програмна реч е разкрит истинският държавен ръководител Богдан Филов, за когото правото на труд е национален дълг за всеки български гражданин, капитализмът трябва да се постави в служба на общонационалните интереси, образоваността на селото става национален приоритет, както и съпротивата срещу бюрокрацията и противодържавните елементи при строгото прилагане на Закона за защита на нацията.

Борбата срещу комунизма и плутокрацията е засегната в точка 17. Филов е принципен враг на болшевизма. За разлика от царя той иска прекъсване на дипломатическите отношения със СССР и е главно действащо лице в антиболшевишката изложба, открита на 27 септември 1942 г. Срещу комунистите се бори още от 6 септември 1941 г. , когато парламентът приема промените в Закона за защита на държавата, с които се увеличават смъртните присъди срещу нелегалните. А след разрастване на въоръжената съпротива срещу властта, ръководена от БКП след 24 юни 1941 г., именно Филов като премиер и регент е в основата на правителствените усилия, особено през 1943-1944 г., когато партизанските отряди "Христо Ботев" и "Васил Левски", както и Габровско-Севлиевският, Дупнишкият и родопският отряд "Антон Иванов" търпят сериозни загуби, като отряд "Антон Иванов" е направо разбит през януари 1944 г.

Филов полага и грижи за решаването на продоволствения проблем в страната със създаването на Върховното комисарство на военновременното стопанство на 16 май 1943 г. Първите пробойни в следваната от Филов политика настъпват през март 1943 г. На 17 март 1943 г. 43 депутати от правителственото мнозинство се противопоставят на депортирането на 11 хилади евреи от "новите земи" в лагерите на смъртта н в окупирана Полша. Филов енергично се задейства, иска вот на доверие на следваната от него политика в заседание на правителственото мнозинство на 24 март, а в добавка и сваля от поста му инициатора на подписката - зам.-председателя на 25. ОНС Димитър Пешев на 26 март.

След смъртта на цар Борис Трети на 28 август 1943 г. в нарушение на Търновската конституция, която регламентира свикване на ВНС, което да утвърди състава на регентския съвет, Богдан Филов е избран за регент на България, заедно с генерал Никола Михов и принц Кирил Преславски на 9 септември 1943 г. Филов е всъщност главният регент - диктатор, подобно на Стамболов, който движи нещата в регентството между 25 август 1886 и 2 август 1887 г. Диктаторските способности на Филов се разкриват в своята пълнота особено в контраст с действията на ген. Михов, който за страничните наблюдатели си остава любезният домакин в регентското трио, докато княз Кирил е просто случайно попадналият аристократ-бохем в този властови триумвират.

Основно Филов държи на продължаване курса на съюз с Хитлерова Германия, за преследване на нелегалните и за решаването на все по-тежкия за страната продоволствен въпрос. Той настоява докрай българските войски да останат в "новите земи", вярвайки, че националният въпрос у нас е решен веднъж завинаги. Точно в годината до оставката му като регент на 8 септември 1944 г. проличава ограничения капацитет на неговия потенциал като държавник. Става ясно, че времето му отминава, особено на фона на продължаващите германски загуби на Източния фронт, които довеждат съветските войски до българската граница на 31 август 1944 г. Въпрос на време е те да влязат в София, а преговарящият от 29 август с англо-американците за сепаративен мир в Кайро Стойчо Мошанов установява първи официален контакт с тях на 1 септември 1944 г., за да разбере, че България е в съветската сфера на влияние и че срещу това не може да се напарави нищо, вкл. и след обявения от правителството на Багрянов неутралитет на 26 август.

Последен опит за политическа промяна е идването на власт на 2 септември 1944 г. на кабинета на Муравиев, който започва отменянето на изключителното законодателство, възстановява партийно-демократичната система у нас, разпуска 25. ОНС и казионните младежки и професионални организации, обявява война на Германия на 6 септември и успява да вземе оставката на Филов на 8 септември 1944 г. За Филов краят идва още на 5 септември, когато СССР обявява война на България. 4 дни по-късно властта в страната е поета от ОФ-правителството на Кимон Георгиев. Но чудно, за разлика от противника си Александър Цанков, изнизал се от страната на 1 септември 1944 в 4 часа сутринта в посока Виена, Филов не емигрира, посреща спокойно арестуването си, както и тримесечното си пребиваване в СССР. Едва след завръщането му в страната, когато е вкаран в Софийския затвор и след като се запознава с обвинителния акт срещу него на 5 януари 1945 г., разбира какво го очаква. Държи се храбро пред Народния съд, отрича да е виновен за следваната от него политика на разпита на 12 януари, посреща хладнокръвно и смъртната присъда на 1 февруари, и изпълнението й в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. В тези последни часове от живота си той показва достойнство, каквото демонстрира пред лицето на смъртта и баща му 58 години преди това.

Богдан Филов е лишен от имуществото си и от научните звания (но не и от титлата си академик!) и за дълги години името му е зачеркнато от научната и политическа сфера у нас. Научното му преоткриване настъпва в началото на 90-те години на миналия век, когато започва преиздаването на неговите основни трудове, вкл. на Дневника му, публикуван без цензурна намеса през 1990 г., а гражданската му реабилитация става факт с решение на Върховния съд от 26 юни 1996 г., когато се отменят присъдите на тримата регенти с мотивите - "присъдите не са мотивирани, не е водено предварително следствие с подсъдимите, а съдебното дирене протича в тяхно отсъствие". Всъщност основната причина за отмяната на присъдата председателят на съдебния състав Мелкон Мелконян я формулира безпощадно ясно: "Присъдата е само отменена и делото е прекратено, тъй като няма на кого да се върне за ново разглеждане, понеже самите подсъдими са вече покойници." И може би тогава, 51 години след смъртта си, духът на Богдан Филов получава успокоение, разбирайки, че "в археологията" е неговото "истинско призвание".

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Златкова 2007: Златкова, Мария. Богдан Филов. Живот между науката и политиката. София: Алтея, 2007.

История 2001: История на България. Енциклопедия А-Я. София: Булвест 2000, 2001, с. 382-383.

Цанков 2002: Цанков, Александър. Моето време. София: Прозорец, 2002.

 

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2008, № 4 (101)