ПРОЛОГ

Блага Димитрова

web | Лавина

Драги читатели,

Моето обръщение към вас може да бъде само от въпроси, а не от отговори. Изобщо въпросите дават повече простор. Отговорите ограничават. Да умееш да поставиш въпрос - това значи да събудиш безброй отговори. Истината ще се намери някъде в това диалектично, многопосочно и разноъгълно търсене. Да задавам въпроси в книгите си - това е моят израз на доверие към читателите.

Да изгубиш пътя
значи да стигнеш до снега...

Федерико Гарсиа Лорка

Всяко зърно от този камък, всеки
минерален отблясък от тази планина,
пълна с нощ, за него единствен съставя
цял един свят. Самата борба към
върховете е достатъчна да препълни
едно човешко сърце. Трябва да считаме
Сизиф за щастлив.

Албер Камю

Ако лятото е аксиома,
защо в снега има магия?

Емили Дикинсън

Групата алпинисти по мястото им в редицата при тръгването:

• Найден, водачът
• Присмехулникът, радист
• Деян, отсъствуващият
• Горазд
• Зорка
• Асен, Философът
• Поетът
• Бранко
• Скулпторът
• Зиморничавият
• Слав, операторът
• Рад, Мълчаливецът
• Димо
• Момчил, Суеверният
• Андро
• Дара
• Никифор, Амбициозният

ПРОЛОГ

Снежен бордов дневник

Прелиствам белите страници на снега.

Зная, че тъкмо там е написано това, което търся. Никъде другаде. Само че не разбирам снежната азбука.

При корабокрушение дневникът остава - за да разкаже на живите как се умира и може би да им загатне как да живеят.

При потъването под лавина случаят е по-особен. Затова и бордовият дневник има по-друг вид. В полусвяст издъхващият го е вписал по белите листа на снега с дъх, с пръсти, с конвулсии. Трябва да се опитам да разчета този шифър.

Снегът е изплъзваща се, променлива, но по-трайна книга от всяка друга. Като се стопи напролет, ще се превърне в потоци, в подземни сокове, в мъзга по дърветата, в облаци, в дъжд, в атмосфера, която ни обгръща. И азбуката му ще се промени. Знаците, вдълбани в снега, ще се озвучат като магнитофонен запис. Викай вятъра на помощ!

Гласът, заровен в преспите, многократно ще повтори ехото си: ще се стопи, изпари и разсее в пространството, за да се върне пак в снега.

Гадая по празните страници. Трябва да разчета тайното писмо, лаконично надраскано, и да го предам някому. За да го напише в последния си миг, когато дъхът му се е свършил, човекът е имал нещо важно да съобщи. Нещо, което му е проблеснало в самия край.

Пипнешком, наслуки, като азбука за слепи, разчитам впечатаното в снега. Релефни думи, мисли, въздишки, изтриващи се при докосване. Сякаш възстановявам йероглифи, а ключът е загубен.

Чувствувам се неука майка, получила от сина си последното му писмо от фронта. Няма кой да й го прочете. Цялото село е неграмотно. Сричам непознатите букви с догадки.

Мъртвите говорят с мълчание, записано на бялата лента на снега. Опитвам се да озвуча лентата и тръпна от боязън, че всяко надникване може да изтрие записа завинаги.

Превръщенията на снега от ръка на ръка, от лед на вода, от вода на въздух предават тайнописа.

Слепешком тръгвам в бяла тъмнина.

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.07.2003
Блага Димитрова. Лавина. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:

Блага Димитрова. Лавина. София: Български писател, 1977.