СГЪСТЕНОСТ

web | Лабиринт

На Цветан Спасов

Птичи ли пулс ускорен
имаха тези, които отлитаха млади?

Водеха ли си дните под брой,
та по пътя не се разтъкаваха,
не отлагаха днешния ден за утре
и не задаваха излишни въпроси
на безотговорната си съдба.
Живи се вграждаха на бегом
в мост над бездна.
Дълголетието отстъпиха
щедро на костенурките,
юбилеите - на пауните,
а за себе си - вечното Утре.
Нямаха време за нищо друго
освен за всичко.
В любовта забравяха себе си
и си отиваха незабравими.
Неупована от опит бе мъдростта им,
тяхното ясновидство още не ни е ясно,
а смехът и тъгата - споени в едно лице.
Дългото мълчание подир тях
с ехо изрича недоизречените слова.
Търся напразно бял косъм в небето им,
търся във въздуха им празнина,
за да се хвана за нещо.
Пълно бе тяхното кратко битие,
толкова кратко, че необхватно.

Някаква тайнствена лъчева сила
времето бе им сгъстила в Живот.

1987