Лицето на един човек,
скован от болест зла в гръбнака -
той искаше да стане,
той трябваше да стане,
да се изправи и да тръгне,
тъй както помнеше,
че бе вървял
по мъчната земя.
Защото бе дочул
отчаян вик за помощ.
Лицето му не мога да забравя -
съсредоточено вдън болката,
до камък прибеляло,
и погледът забит
в една-едничка точка,
където се пресичат
    М
Не мога!
    г
    а
    !
Лицето на една неволя
и воля
да вдигне своя кръст,
по-тежък от земята,
и да върви,
за да спаси невинния живот.
Усилие върховно,
което в този миг
човека извисява до Човек.
И сам, и вцепенен, и прав
пое напред -
на помощ да се притече.
Раздвижиха се сякаш камъните
и тръгнаха отвред.
Тогава го съзрях
връз разлюляната планета,
изгубила посока, мяра, правота,
един човек
заради висшия си дълг
самозабит дълбоко в болката -
най-свестният отвес
за мачта
на кораба Земя.