ЛЕГЕНДА

web | Лабиринт

От девет облака рукнаха,
        през девет баира-гибели
        навръх Деветия ден.
        В очте им - изгревни преспи
        от гребена на Балкана,
        на устните - кръв от звезда.

Потрошените слепи прозорци
        на безкрая звънко раззинаха,
        разбиха катинара на въздуха
        и с едно ръкостискане яко
        завинаги ни се врекоха
        във обич на всеобичта.

Пешеходните горди рицари,
        кавалерите на паважа,
        с лъчистите дупки на лактите,
        те щедро в неделя ни черпеха
        с резливата мътна боза
        и кичеха в злато от листопад.

До бели зори ни изпращаха
        в безокото затъмнение
        до крайния край на покрайнините,
        и смъкваха си палтенцата
        да ни загърнат в дъжда.
        И през локвите ни носеха на ръце.

Дъха ни с целувка изтръгнаха
        на прага препъващ на Утрото,
        и дълго-дълго ни махаха
        от хоризонт иззад хоризонта
        с едно орлово крило.
        И повече не ги зърнахме.

Безстрашни. Свободни. Последни.
        Не сме си ги ние измислили -
        те бяха истински, истински.
        Къде се запиляха, къде?
        Нима при нас се завърнаха
        за един-единствен ден?

Побеляхме вдовици сламени.
        Ох, цял живот ги очакваме
        да се върнат от своето мълчание,
        да се върнат от своето никъде,
        да се върнат от своя несвойствен сън.
        Момчетата от 44-та.

1986