|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СПОМЕНЪТ СЕ НАМЕСВА Споменът ненадейно ме чака тук и сега Връщайки ме към Същността. Споменът ме пресреща на същия бряг, Чака ме в утрото, предстои ни цял ден. Колкото да закъснея, чака ме упорит, Бягай, иди си! Вече съм стара за теб. Има ли смисъл? Точно тук и сега? Споменът се намесва. Неуместно съвсем. Будейки нещо тайнствено, постоянно, Вън от нея - тоталната променчивост.
© Блага Димитрова Други публикации: |