СЕВЕРЕН ЕЛЕН

web | Лабиринт

Пътувахме в безкрайна белота,
        един о друг притиснати.
        И бяхме черен стрък живот
в обеления сляп градец на севера.

И сливаха се двете струйки дъх,
        събрали всички радиуси
        на целия скрежасал кръгозор -
за да му създадат пулдиращ център...

В абстрактната, абсурдна белота
        сред снежното безпаметство
        като изопнат северен елен
понякога натам ме носи споменът.

Затрупани от много снегове,
        все още тъй прегърнати,
        зовем ли да ни размразят,
или опорен пулс сме двама в пустоша?

1981