НОСАЧ

web | Лабиринт

По стардавен обичай
на циганина подарих
костюма на покойния -
със здраве да го доизноси.

Сега, като го зърна
да броди из квартала -
абсурден силует
ох, в бащините дрехи,
с въжето си през рамо,
за гърлото ме стяга
в примка отдалеч.

Като че жив заровен,
баща ми се надига
от гроба и се лута,
дано ме срещне ненадейно
и тежкия ми ден
на рамо да поеме
с въжето на носач.