ЖЕРАВИ

web | Лабиринт

Нима ще пребъде несбъднатото?

Отлетели от погледа жерави,
подир тях остана в зенита ми
един забит клин.

А да бяха ме само докоснали
в бравурния прилив ръцете му,
щях да бъда отворен прозорец,
през който да влизат комети,
ветрове, нарамили птици,
и слова с цветове на море.

А когато се склопи прозорецът
след отлива на ръцете му,
щяха още да пеят в душата ми
недопити погледи, полъхи
и под преспите да ме парят
отпечатъци от пръстите му.

Стига, повик на неоткликналото!
Нека бликнала жива рана
до смърт да боли,

а не бълнувана болка!

1986