ПСАЛМ ЗА СЛОВОТО

web | Лабиринт

Проглеждах за света през думите
като през пити мед на слънце,
които майка ми
една по една
рисуваше с устни
и вкапваше с дъха си
прозрачно, сладко в моите уста.

И близък бе светът, и топъл бе,
лъхтящ на чистота и обич,
допрян до бузата
с най-нежен мъх
и в скута свит,
неразчленен, непръснат
и с думите единосъщ.

Прохождах през света чрез думите,
все по-широки, все по-смели -
те бяха стъпките
една по една,
извели на открито,
надскочили
сковаващия праг и кръгозор.

Но как е щърб светът, безпаметен,
как чужд е, раздвоен, свиреп,
щом думите
са знак двояк,
щом ги запушва яз.
Как зъзна кръстопътно,
разпъната сред безвъздушен шум.

О, ще се върна аз през думите,
макар запречени през гърлото,
недоизречени, без ек.
Ще се пригуша в скута
на първата и на последната,
споила реч и свят:
Мамо.

1981