ОТ - ДО

web | Лабиринт

Не знаем отнапред
в какво ще се изметне любовта.

Напразно се стремим
да си я замразим една и съща.

Ако да бе непроменима,
тя нямаше да е горене.

И ни един безсмъртен миг,
ако да би била тя вечност.

Превъплъщавай се, вълнò,
в каквото и на сън ти бръмне.

От пенест смях - до смут,
от пойна птица - до виелица.

На приливи и отливи
от океан - до чаша липов чай.

От на шега - до на верига,
от край - до кръг.

В едно-единствено недей
да се обръщаш - в равнодушие.

Защото няма да си ти любов.

1986