НЕСПИРНО

web | Лабиринт

Мъртвите убиваме неспирно
с камъни - грамади от надгробия,
с прашки еластични от слова,
с мемоари - мор за паметта им,
гласовете им глушим със шум.

И неспирно мъртвите възкръсват
изпод камъните с крехки стръкове -
сенките им остри са стрелки
в слънчевия завъртян часовник,
с леко люшкане отмерват всеки миг.

Без да ни заплашват мъртвите,
са безмълвния, жив вик на Времето.
Ние, вдигайки ръка на тях,
себе си убиваме неспирно
и се вкаменяваме сами -

Вън от Времето, вън от света.

1986