НА БОС КРАК

web | Лабиринт

Събрахме се двама опарени -
да удушим любовта
с въже за пране.

С пазарска торба, с умора,
с клокочещо млъкване
да й запушим вика.

Но мюбовта разрошена
се събужда с навика
за сутрешното кафе.

Отдавна я давим с бързне.
И няма място в куфара
да я взема на път.

А тя над гледки и граници
на бос крак все ме догонва
в посръчен сън.

Цигара. На хапки разговор.
Разтривки с камфор. Целувка
на припряния праг.

Щраква спусък - ключ закъснял,
нацелен от упор в мен, -
възвръщане на дъха.

И дом. И море. И самотност.
И всичко... Ще можеш ли всичко
да понесеш, любов?

1986