БРЯСТ

web | Лабиринт

На Христо Радевски

Един възправен, по чудо оцелял ствол
от изчезващия род
на благородните брястове,
извесен над папура и тиквените влекове,
срещу вятъра на покрусата,
ме единява с пролетта на родния край,
с песента на авлигата,
с бленуващия шепот на листите,
с възраждащия смях на дъжда,
с призивния свежняк на Свободата.

Изпод коренището бълбука
ранобудно кладенче,
сякаш пие от жилите му живост.
Боя се да надникна
в ясновидното ждрело -
да не проблесне бледолико бъдеще:
ошутен пейзаж
и спомен за небе...
Един необрулен от бруталните бури бряст
ме единява все още с Надеждата.

10.10.1986