ВСЕ ОЩЕ

web | Лабиринт

И то се случва понякога,
когато ми писне от шум,
посягам към слепоочието
(разбира се, с голи ръце) -
да писне най-после куршумът
и да въдвори тишина.

Но спира ме нещо детинско,
повелята: - Не убивай!
Не аз съм, а други на дулото:
баща ми и майка ми в гроба -
куршумът тях ще прониже
и вече в ничия памет
те няма да съществуват,
все още вярващи в правдата.

И моите стари учители,
изправени в смешните пози,
възторжени демоде -
на прицел на моята цев.
Къде и кой ще ги пази,
все още строги и неподкупни,
все още вярващи в словото?

И моите стари приятели,
все още млади и влюбени,
очакващи под дърветата
на срещите и разделите,
все още вярващи в Утре.
Това ще е тяхната гибел.

Не, не мога! Поне засега.
Не дръзвам да вдигна ръка
(макар и гола, нестреляла)
срещу толкова нежни и живи,
все още дишащи в мен,
все още вярващи в мен.

1986