СТЪЛПНИК

web | Лабиринт

На Стефан Гечев

На върха на въображаем стълб,
под чадъра от облаци,
прицел на слепи светкавици,
взлом завързан в себе си,
ориентир за ветровете,
лице срещу всички лица
на мрака и светлината.
С ореол от въздух.
Там долу тържище гъмжи,
сергии, осарници, смрад.
Завеян зяпаш далече.
Срещаш с просторен поглед
метличения взор на бога.
Всичко неуловимо е твое.
Неподвижен, свободно летиш,
замразен, с дъха си се грееш,
на шия с примката на безкрая.
Гласът ти запалва
динен фенер от детството.
Търсиш в мрачините без сън
изгубения ключ към дома.
Понякога за миг го съзираш
между звездите.
Какво повече?

1986