НАУШНИЦИ

web | Лабиринт

Върви по улицата юноша с наушници
като другопланетец-пришълец
в скафандър от ехтеж.

При всяко вдишване поема експлозив
и слепоочията му са тон-колони,
в които блъскат бесни децибели.

Върви през градското гъмжило сам-самин
в боботеща черупка, на синкопи раздробен,
от делничния грохот изолиран с грохот.

Той сам си е антена с бухнала коса,
но не за кукувичия часовник на капчука
и не за пчелното жужене на дъжда.

(Такива старомодни поп-състави!)

Върви, затворен в непристъпна пещера,
наоколо себеподобните сноват,
обеззвучени като сенките на прилепи.

Не мога да го призова дори "Здравей!"
Каква ли конска доза конско са му чели,
та се отрича от членоразделна реч!

Отшелник в шлем от оглушаващи слушалки,
чрез хаоса хармония си е създал.
Отсъствуващ. Непроницаем. Шумоням.

Самоотлъчен от обядите на обществото.
Взривил към регламента всеки звуков мост.
Самотният бегач през границата на века.

В неосъзнато търсене на диви тишини.

1984