НАМ КАКВО ОСТАВА

web | Лабиринт

Древните не знаят що е пустота.
Пълна е земята, въздухът, водата
с богове и птици, с дивни същества.
Всяка капка пъка от живот-гъмжило.
Аристотел казва, абсолютно сигурен:
"Не търпиш, Природо, в нищо пустота!"

И едва след доста пàтили столетия,
нейде в седенмадесети нютоновски век
почват да допущат, но отчасти само
тук-таме по зрънце странна пустота.
Чак през този мъдър двадесети век
(Айнщайн пръв прониза вакуума с лъч)
се доказа: има пълна пустота.

Щом е тъй тогава, сръзвам да запитам:
в целия гигантски, шеметен въртеж
от слънца, планети, свръхзвезди, комети,
нам какво остава? Вечното преливане
все от пусто в празно, от начало в край?
Къртовски, отчаяно, с пот, с душа, със себе си
плътно да запълваме всяка пустота.

1984