ЧУДЕСА

web | Лабиринт

Отиде си рано баща ми,
като се има предвид
дълголетният му търновски род.

Ако не бях му създавала
такива грижи и стресове,
навярно столетник би бил сега.

Опърлен от три войни,
не очакваше кой знае какво
от светлото бъдеще... И все пак.

Детински жаден, не доживя
човешки крак да стъпи на рамото
на вълшебницата Луна.

Не надзърна в цветния телевизор,
не чу и на сън за компютърна ера,
за радиация, за звездни войни.

Не видя от своя прозорец
баташката сеч на тополите,
които помнеше от фиданки на младини.

Не бе подозирал - дотам
да цъфне подслушваща техника,
че в Тексас вкъщи да шепнат едвам.

Умът му не би го побрал -
ръка човешка да посади
ядрен тумор в земната майчина гръд.

Не би му се мярнал дори в кошмар
полярният лик на ледовете
от планетарната атомна зима.

И още до какви ли чудеса
не доживя... Прости ми, татко!
Започвам да мисля, че скоропостижно

навреме напусна този свят.

1986