ЛАБИРИНТ

web | Лабиринт

Очи отворих в сляпо, криво дворче.
Трева ме пъхваше в зелен кафез.
Опримчваха ме мравчени пътечки.
И щом добарах бравата,
                                        завчас
избягах в град с къртичи криволици,
изгърбени от валчест калдъръм.
Там вятърът се виеше объркан,
фучеше заловен в капан...

                                                 И щом
пораснах, в свирналия влак се метнах
към по-водовъртежни градове.
Оттам по стълбицата към небето
в затворен херметично самолет.

И все тъй от капан в капан се хвърлях
на призива безкраен на света.
От книга в книга, от любов в любов,
от възраст в друга възраст.
                                               От как в как.
С едно завихрено, растящо ехо
от дума в дума, от защо в защо,
от утре в утре,
                      от Не! в Не!
Без изход и без затих...

                                     И навред
от себе си оставях по отронка,
за да намеря пътя си назад.
Додето цяла се изнищих в този
усукан в змийски възел лабиринт.

И станах лабиринт самата аз.

1986