ЖАЛБА ЗА ВЪЛКА ВЪТРЕ В МЕН

web | Лабиринт

Настървява се моят върл вълк
        от топлата ми кръвчица,
        макар че кръвта ми стине от страх.
Настървява се злият безсънник,
        застава на кръстовището
        и ръмжи срещу светофара,
        скърца със зъби и стрива
        зеленото му око
        като ментов бонбон.
Но не това е най-страшното.

Светофарът послушно се поврежда
        и оцъкля за цяла ера Стоп!
        Хоризонтът се затръшва пред мен.
Аз стоя на бордюра, на самия му ръб,
        засилена да направя стъпка,
        векове чакам, залитам,
        вторачена в кръвясалото око,
        в хипноза, със спрян дъх.
        Промяна няма. Не дава път.
Но не това е най-страшното.

Вълкът точи зъби за моя гръклян,
        да прегризе в зародиш словото ми,
        предрезняло от зъзнене.
Гора иглолистна, антенена
        е натаралежена в скреж.
        На бодила на една крайна антена,
        килната от вълчия вятър,
        виси промушен гласът ми
        като петле на шиш,
        преди да кукуригне на утрото.
        Месецът бяга нащърбен
        от вълчи вой.
Не, не това е най-страшното.

Моят върл вълк единак - горко му!
        Копаят му вълча яма
        глутница перспективни вълчета,
        клекнали алчно в сянката му.
Рано или късно ще хлътне с лапа,
        ще завие от лют яд и болка.
        Жал ме дави за моя върл вълк.
        Няма да устоя, ще се наведа
        да му извадя колчето,
        да му превържа раната.
        И да го пусна по вълча му воля.
Но не, не това е най-страшното.

Остарява моя върл вълк, посивява.
        Болят го зъбите, загнили от закани.
        Оттегля се негли тегаво.
Може би лъже? Едвам извива вдървен врат,
        задето всичко си е вършил сам,
        изръмжава кръвожадно,
        шибва въздуха с опашка,
        изнурена от въртене по вятъра,
        проскубана от правене на вятър,
        и...о, ужас, подвива опашка!
Но не това още е най-страшното.

Сега накъде? Какво ще сторя без моя върл вълк?
        Кой ще ме държи будна в беда?
        Кой ще ми обръща посоките наопаки?
Кой, кой ще ми святка с очи в тъмницата?
        Кой ще ми препречва възхода
        напред, нагоре, нашир, надлъж, навън,
        оставяйки ми един-единствен пожарен изход
        (потаен, неподушен от вълчия му нос)
        навътре, навътре в мен...
        И там, най-вътре е върлият вълк.
Нима има по-страшно от това?

Остарява моят върл вълк, понакуцва.
        Измъква се мълком на заден ход
        като валчесто влечуго.
        Кой се бои вече от върлия вълк?
Подсмърчва. Изчезва вълчето му величие.
        Казионната му козина капе ли, капе.
        Безимен. Безлик. Безответствен.
        О, върни се всеяднико нйеден,
        с последна стръв за последен захап!
        Върни се в моите кошмари поне!
        Нима ще ме изоставиш сама?
Сам-сама да задремя завинаги? Ауууу!

1985