НАДАЛИ

web | Лабиринт

Надали всичко щеше да бъде така,
ако едно не бе се обърнало иначе.

Именно: образа ми смениха с чужд,
както палто от дрешник, щом токът угасне.

Тесен ми е и къс, не по мярка. Съвсем
кройката и цветът му не ми подхождат.

Кой ли моя образ задигна по грешка уж
и като собствена маска си го надяна?

Как не изпитва срам, неудобство поне,
ами си присвои и надлежащите мои -

име и самочувствие, дом и свят,
смях и живот, а характера - изопачен.

Но покрай всичко гореизброено и най-
нагло като джоб ми обърна пространството.

Мъчно ми е не за свирещите витла,
с които не аз отлитам и кацам по пистите.

Мъчно ми е не за виещите тръби,
възвестяващи не мое отплаване и пристигане.

Мъчно ми е не за музиката дори,
в озадачения здрач не мен озаряваща...

Мъка ме сдавя до спазъм, до изпомпан дъх,
само като помисля какво бих изгубила:

ако образът ми не бе безобразно обран
в затъмнения гардероб на съдбата,

надали щях да надзърна вдън звездната чернота
на обърнатото пространство наопаки.

Там световете не се раздалечават в бяг,
а приближават едни към други сияещи.

1985