НА БЛАГОВЕЦ

web | Лабиринт

На Благовец, щом кукурякът ококри
зелено, любопитно око към пролетта,
в зори прескачат огън дечурлигата
да ги не хапят гущери и змии занапред.
Аз гледах отстрани как сухожилия от съчки
се гърчат като смоци, съскат на кълбо
и как хлапетата се хвърлят през питони пушек,
запретнали крачоли, с опърлени пети.
А щом езиците на пламъка се снишат,
изтлявайки на сини минзухари тук-таме,
тогава приближавах с лумнали заници,
но нямах смелост да направя своя скок.
И както зяпам тъй в хипноза, някой изневидело
току ме блъсне право в огъня откъм гърба.
О, весел ужас! О, жестоко тържество!
С език прехапан, с пламнали подметки
върху жаравата сред кикота всеобш
подрипвам на куц крак и вече съм отвъд.
Поразнико! Задочно ти благодаря,
че и до днес вървя напряко през трънака,
неуязвима за отровен змийски зъб.
Прескочих аз, прескочих чистилищния огън!

1984