КАМЕНОЯД

web | Лабиринт

Далечен братовчед на домоседа дървояд,
аз глождя коравата ядка на камъка
без зрак и пространство.

Разяждам зев за водата и въздуха.
Прегризвам ходници за светлината.
В каменоломна с взлом.

Ключар съм на времето.

Отвън морето реве и блъска:
- Отваряй! Защо протакаш? Пусни ме!
- Аз чопля, почакай!

И вятърът драска скалата с нокти:
- Отключвай! - И хлопа припряно дъждът:
- Пусни ме през цепките!

И южното слънце с нажежени стрели
обсипва бронята на канарата:
- През иглени уши ме внижи!

Просвердлям пролуки през порите в камъка.
Промяната пъпли в потайни пластове.
- Търпение, къртя!

Проникнат ли, капките ще избухнат.
И зной, и мраз ще ваят след мен
преобразяващи шупли.

Дълбая за бъдещето.

Морето напира огромно, могъщо.
Щом прорез открехна, то ще нахлуе
и първо мен ще удави.

Но аз копнея за този миг.
Но аз копая вкаменен мрак.
Окаян каменояд.

1985