ДЕБРИ

web | Лабиринт

Нейде дълбоко, затънтено в мен,
        недостъпни и недоизбродни,
        дремят древни девствени дебри.

Там са укрити всички изчезнали
        видове птици и зверове,
        оцелели по чудо от мор и изтребване.

Вечер спокойно уж, гладко отвън.
        Изведнъж усещам в гърлото
        тръбен хобот се източва до изгрева.

Ври, клокочи, набъбва, набира се
        допотопен неистов вой,
        вътрешностите ми раздира.

Кимам, любезно ви се усмихвам, но
        само да знаете как ръмжи,
        как се зъби най-истинското у мен.

Бликвам понякога с пулс ускорен
        стрелва ме струнна утринна ритмика -
        да политна с внезапни криле.

Друг път ми иде да лазя с гърчове,
        брони на дънери да гризя,
        да копая с копита светкавици.

Цяла наежена - морски рак-таралеж, -
        собствените си кобри пробождам
        и си изтривам бодлите в кожата.

После ни в клин, ни в ръкав ме връхлита
        безпричинно лудешко ликуване -
        с крясък да скачам от риск на риск.

Слънцето често си глътвам сама
        с облак залутани призраци прилепи
        и в изнемогваща сянка заглъбвам.

В рядък, необитаем миг
        ме пронизва любовно съзвучие
        с магичен фосфоресциращ език.

Пещерни сънища. Птицеделфини. Джунгли.
        Дива, безпределна носталгия!
        Видове мой изчезнал живот.

1985