ЧЕРГАРИТЕ

web | Лабиринт

                                На Пенчо Славейков

Издъхна стъкнатият огън под звездите.
И с вик на улулица
изравям слепи въглени от пепелта.

Замлъкна смуглото гадателство.
И вече нищо няма да се сбъдне.
Не зная азбуката по дланта на пътищата.

Изгасна в сенките ревнивата кама.
И любовта изгуби своята магия.
Изчоплям я от белези заръбнали.

Къде е пляскащото посреднощ чергило,
разперило по вятъра крило?
Надиплям го на детски спомени.

Къде е песента, загребваща издън герана
с преляното ведро на месечината?
Едвам отпивам сянката й.

Къде е танцът, в транс огъващ се край огъня,
самият огън и излитнал дим?
Рисувам го с вретено в сумрака.

Изчезна заклинателната мощ на словото.
В уседнал полог се прихлупи свободата.
С ченгели думите й вадя.

А катунарите стануват стан
край мигащия телевизор,
с очи локуми съвчат.

И само гривести откраднати коне
препускат с тътен през чергарските ми сънища,
процвилват към чердата от звезди.

И търся из прахта изгубена подкова.

1986