БУХАЛ И ЧУЧУЛИГА

web | Лабиринт

Обърна се биоритъмът ми обратно.
Родена съм бухал, будуваща през нощта.
Най-кръглото удивление се е втренчило
през неспящото ми око във въртопа на сънищата.
Тъмнината надзърта до своето катранено дъно
през опуленото ждрело на зеницата ми.
Обичам си безсънието като родно гнездо.

Но моят живот се катурна наопаки.
Наказана рано да ставам преди първи утренен сън,
аз всяка заран издън бухалската хралупа
изскачам силом, отърсвам от перушина нощта
и поглед забила като гвоздей в зенита,
сама по неволя се превръщам в почти чучулига,
но не качулата поради бухалския ми произход.

В маранята се ориентирам като в слепяща виелица.
Очите ми бавно до сълзи превключват
от мрака към струйната сутринна светлина.
Избожда ги до кръв шаренията, която крещи,
но зная поне, че тя ще е ден до пладне.
Запявам будилно с бухалски дрезгав глас
и правя прорези в безстрастната синева.

Преобърна се зрителният ми фокус: денем -
възмездието на звездната морска сол,
нощем - лъчезарното изгревно тържество.
Денем в бездънно бухалско око давя слънцето,
нощем с криле разклокочвам вкочененото кладенче.
Чернеят ми в блясъка сажди, а в саждите бляскват искри.
Обръщам обичайното, щом и аз съм обратна на реда.

Предричам от бухалския си клюмнал клон издалече:
- Нощта се разпаря по звездните шевове,
и най-замрелият мрак не е вечен, дерзайте! -
А призори от въздушната си звънарна зова:
- Не се самозабравяй, самоослепителна яркост!
Иззад изтегнатия възнак хоризонт дебне нощ...
И търкам ли, търкам очи, сълзящи от собствения си взор.

1985

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2002
Блага Димитрова. Лабиринт. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Блага Димитрова. Лабиринт. София, 1987.