ТАЙНОПИСИ

web | Глас

На Мила Радевска

Този следобед морето замря изведнъж, безгласно, без-
диханно. И ме повика. Усетих , че има нещо особено.

Излязох на балкона. И се вгледах. Дълго. Внимателно.
Бе различно от всеки друг път. Но в какво именно?

Постепенно започнах да забелязвам. По сивата, глад-
ка повърхнина се изписваха мастиленосини линии в
странни геометрични форми:

Разтегнати триъгълници, дълги, стреловидни прави до
отвъд ивицата на хоризонта, други - къси, внезапни,
копийно забити към дъното и изскочили отново, пре-
чупени, зигзаговидни, преплетени. Точни по някакъв
свой знаков закон.

Стоях изтръпнала, неграмотна пред тези писмена.

Повиках приятелката си. Тя излезе на съседния бал-
кон и се прикова в далечината с примижали прозор-
ливи очи. После ми посочи: - Виждаш ли онази врата?
Отдавна я гледам. Води към никъде.

Не бях спирала поглед там, като сляпа. На високия
бряг отсреща, пред самия срут, наистина - една ре-
шетъчна порта - към пустотата. Абсурдна.

- Особено при здрач - добави озадачено - става съв-
сем сюрреалистична! - и се разсмя на необяснимото.

Ние двете с еднородните сетива бяхме съзрели две
различни неща, за нас очебийно несвързани помеж-
ду си.

А някой трети, невидим, четеше отнякъде с по-съвър-
шено око тайнописите на морето, вратата към никъде
и взаимовръзките.

1984

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.